Как всяко нещо кривва в някой случайот пътя си предначертан и като сън минава,и как се разпростира нов език от бряг до бряг;и само някой може би меланхоличен ручейили навъсен хълм със старо име си остава,а вярата, законът, хората потъват в мрак! АИ
Река Черни Еск се ражда от сливането на две по-малки реки или вади — Елър и Уилдейл, а мястото, където те се срещат, се нарича Вадин трап; по самото им течение се нижат множество прекрасни водопади — Томазина вада, Коритото, Водениците, Нелина коса и Малянино гърло, особено впечатляващ 30-метров водопад, който се излива в гористата клисура. Играта на светлина и сянка в променливата зеленина на тръпнещия листак, в дълбоките вирове и гонещите се облаци, които редуваха ту мрак, ту светлина и отново мрак, бе особено изящна. Изкачих се до мочурищата край Глейсдейл и Уилдейл, откъдето извират двете по-малки реки — бликащи ручеи сред пирена и пясъчника. Контрастът между прохладния златист свят на долчинките с техните сенчести пещери и вирове, чиято тишина поглъща прииждащите бързеи на водната стихия, и откритата мрачна шир, в която, докъдето поглед стига, нищо не помръдва и не се чува нито звук освен внезапния сипкав вопъл или цвъртенето на някоя птица… този контраст е толкова пълен и в същото време толкова естествен, а водата тъй леко преминава от единия свят в другия, че човек се изкушава от мисълта, че тъкмо тук, в суровия север, е бил ако не Раят, то поне първозданната земя с нейните скали, камъни, дървета, въздух и вода, на вид тъй здрави и неизменни и същевременно подвижни, пластични и мимолетни в надпреварата между светлината и спускащото се наметало на сянката, което скрива и разкрива, озарява и размива очертанията им. Тук, мила Елън, а не в злачните южни долини човек усеща близостта на най-далечните ни прадеди, чиято кръв и кости и до днес живеят в нашата кръв и кости — брити и датчани, норвежци и римляни, а също други, безкрайно по-далечни същества, бродили тук, когато земята още е била гореща… По време на проучванията си в пещерата в Къркдейл през 1821 г. д-р Бъкланд открива бърлога на хиени, където намира кости от тигър, мечка, вълк, по всяка вероятност лъв и други месоядни, слон, носорог, кон, вол, три вида сърни и множество гризачи и птици, изядени от хиените.
Не мога да ти опиша тукашния въздух. Не може да се мери с никой друг. Езикът ни не е настроен да разграничава различия във въздуха, без да изпадне в безсмислени излияния или неточни метафори, затова няма да го сравнявам с вино или кристал, макар че ми хрумнаха и двете. Дишал съм въздуха на Монблан, мразовит, лек, чист въздух от далечните глетчери и чистите им снегове с дъх на смолист бор и сеното на планински ливади. Безплътен въздух, както е казал Шекспир27, въздухът на чезнещи и изтънчени присъствия, недоловими за сетивата ни. Йоркшърският въздух, въздухът на тукашните мочурища, не е скован в този изцъклен мраз — той е жив и кипи от движение като водата, с която си проправя път през пустошта. Той се вижда, той тече в реките и очертава плешивите плещи на камъните, избива във въздушни фонтани и трепти над палещата пустош. А тръпчивият му незабравим аромат, на ръмящ чист дъжд и призрачния дим на древен огън, на студена и бистра изворна вода, на нещо неповторимо изящно и възвишено… уви, не мога да опиша тукашния въздух. Убеден съм, че от него съзнанието на човек се разширява и той придобива нови сетива, за които не е и подозирал, преди да стъпи по тези високи била…
вернуться
27
Думи на Просперо от Бурята (четвърто действие, първа сцена), превод Валери Петров — бел.ред.
