Байрон
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Дагорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Байрон». Краткое содержание книги:
На 2 януари, годишнина от сватбата му с Анабела (той отдаваше голямо значение на тази дата), Байрон посвети четвъртата песен от Чайлд Харолд на Джон Хобхаус, ескуайър155:
„На един приятел, когото отдавна познавам и когото дълго време придружавах, който ми е помагал, когато боледувах, и ми е съчувствувал, когато страдах, радвал се е на успехите ми и ме е поддържал в нещастието…“ Но въпреки всичко последната песен на Чайлд Харолд, писана под непосредственото настойничество на Джон Кам Хобхаус, ескуайър, не излезе много сполучлива. Имаше обаче и чудесни пасажи: прекрасното описание на Венеция, един вълнуващ спомен за Англия, дълбоките и наситени с меланхолия строфи за относителността на любовта.
А онова, което беше вярно за любовта, беше вярно и за амбицията. Човешките желания не съвпадат със същността на нещата… Ние копнеем за съвършенство и в същото време носим неизличимия белег на греха. Мечтаем за велики дела, а сме жертва на дребни подлости. Байрон за нещастие бе изпитал върху себе си на какво е способно долното коварство; за да провали един живот, който той бе искал да бъде достоен:
Стихове, достойни за Прометей — пропити с гордост пророчески думи… Какво може да се направи срещу духовната бедност на човека? Нищо, освен да превъзмогва чрез силата на разума тази посредственост и да търси в природата щастието, което обществото прави невъзможно. Той завърши песента с едно описание на морето — единствения верен приятел:
С това поемата „Чайлд Харолд“ беше завършена. Но тя не беше единственото му занимание през петте месеца, прекарани в Ла Мира. Лорд Киниър (братът на Уважаемия Дъг) беше дошъл във Венеция и беше донесъл една нова английска поема от Хукъм Фриър — лека сатира, написана по подражание на италианските поети и по-специално на Пулчи. Байрон остана очарован и започна да пише в същия стил една венецианска приказка, която нарече Бепо. Тонът й подхождаше на новото душевно състояние. Тон на добро настроение, на безцеремонност дори по отношение на собствените му стихове; щом някоя строфа се отклонеше към лиризъм, ръката на сатирика моментално я улавяше и я спираше…
155
Благородник, господин (ист.), оръженосец на рицар (англ.). — Б.пр.
156
„Чайлд Харолд“, песен IV, строфа 121, 122. — Б.пр.
157
„Чайлд Харолд“, песен IV, станса 137. — Б.пр.
158
„Чайлд Харолд“, песен IV, станса 184, 185. — Б.пр.