Доктор Смърт [bg]

— А разкритията му за Бърк? — попитах.

— Бърк не ни засяга — отвърна Братс.

— Защо?

— Не е в нашата област — поясни Донован. — Занимаваме се само с вътрешни разследвания, а не с криминални деяния на хора извън Бюрото. Случаят с агент Фъско се води вътрешно разследване.

— Някой от Бюрото издирва ли Майкъл Бърк?

— Нямаме достъп до тази информация. Целта ни е проста: да заловим Леймърт Фъско, за негово добро.

— Какво ще стане с него, ако го намерите? — попитах.

— Ще му помогнат.

— В затвора?

Донован се намръщи.

— Ще се отнесат към него хуманно. Забравете за филмите, които сте гледали. Доктор Фъско вече е цивилен гражданин и се ползва със същите права, както всички останали. Ще остане под надзор, докато бъде преценено, че е способен да разсъждава трезво. Всичко това е за собственото му добро, докторе. Никой не иска човек с неговия… авторитет и опит да попадне в затвора.

— Търсим го от доста време — продължи Братс. — Най-сетне го засякохме в Ел Ей. Добре прикрива следите си, сдобил се е с мобилен телефон под друго име, но открихме номера и ни отведе до апартамент в Кълвър Сити. Когато стигнахме там, вече беше офейкал. Изнесъл се. Преди час се обадихте вие и случайно се натъкнахте на нас.

— Късметлии сте — отбелязах.

— Къде е той, докторе?

— Не зная.

Братс сви ръката си в юмрук.

— Защо се опитвате да се свържете с него, докторе?

— Във връзка с Майкъл Бърк. Навярно знаете, че съм консултант на ПУЛА. Бях помолен да съдействам на специален агент Фъско. — Свих рамене. — Това е.

— Стига, докторе — каза Братс. — Не бихте искали да изпаднете в неудобно положение. Скоро ще се свържем с детектив Стърджис и той ще ни каже истината.

— Заповядайте.

Братс се приближи към мен и долових аромат на ментолов одеколон. Бе стиснал зъби. Вече не изглеждаше така невинен.

— Защо проявявате такъв интерес към Бърк? Нали вече е заловен заподозрян в убийството на Мейт?

— За доизясняване — отвърнах.

— Доизясняване — повтори Братс. — Също като Фъско.

— Знаете ли, докторе — каза Донован, — някои хора смятат, че често имате натрапчиви идеи.

Усмихнах се. Кога ли щяха да идентифицират отпечатъците ми по вратата за задния двор на Алис Зоуби?

— Изглежда, сте ме проучили.

— И ние държим да бъдем наясно.

— Ако всички постъпваха така, светът щеше да бъде по-спокойно място — отбелязах. — Нямаше да има неразбории.

Братс потърка белега си и хвърли поглед към касетофона. Не бе записано нищо съществено.

— Нима си въобразявате, че всичко това е шега? Че просто седим тук, за да ви дразним?

Обърнах се и го погледнах право в очите.

— Не мисля, че този разговор ви е по-приятен, отколкото на мен, но това не променя фактите. Попитахте ме къде е Фъско и бях откровен с вас. Не зная. Каза, че заминава извън града, и остави номера на мобилния си телефон. Опитах да му се обадя, но не отговаря и затова позвъних в щаба. Очевидно не ме е инструктирал да постъпя така и очевидно няма какво да изкопчите от мен.