Вековен дъжд [bg]

— Какво е солитон?

— Нещо като гънка на килима, само че малко по-изнервено.

— Повече не ми трябва да знам. А сега ми кажи какво ни е по силите.

Можем ли да предпазим гърлото от внезапно затваряне?

— Да — отговори Скелсгард. — Щом корабът премине през него, можем да намалим захранването до равнище, на което генераторите ще издържат, докато пристигнем от другата страна.

— Не ми звучи като чак толкова сложна работа.

— Наистина не е. Проблемът е, че така и не ни остана време да автоматизираме процедурата. Винаги сме смятали, че наоколо ще се навърта помощен екип или че бихме могли да останем тук неопределено дълго време, докато стабилността на прохода се подобри.

— Разбирам — каза Оже. — Е, тогава най-добре да ми покажеш какво трябва да се направи.

— Няма начин — отговори Скелсгард. — Не се обиждай, Оже, но не мисля, че в историческия факултет са ви учили на тези неща. Ти влизаш в кораба, аз се оправям с гърлото.

— Ами децата?

— Досега не са успели да проникнат тук. Почти съм сигурна, че някак ще оцелея, докато пристигне спасителният отряд.

— Но това ще им отнеме дни — настоя Оже.

— Около шейсет часа, ако успеят да обърнат кораба веднага и условията са оптимални. Малко по-дълго, ако не са.

— Няма да те оставя тук.

— Ще издържа — отвърна Скелсгард. — Ти си човекът с жизненоважната информация, не аз.

— Изгубих почти цялата информация в тунела.