Марсианецът [bg]

Сериозно. Караше все едно е на изпит за шофьорска книжка. Никога не надвишаваше ограничението на скоростта, държеше волана с две ръце, нагласяше си предварително огледалата и всичко останало от този род.

Направо откачах. Движим се по магистралата, коли фучат отляво и отдясно, някои дори надуват клаксона, защото — ако си говорим честно — спазването на ограниченията те превръща в заплаха на пътя. Идеше ми да сляза и да бутам колата.

По същия начин се чувствах и днес. Пет километра в час е скоростта на енергичен пешеходец. А аз карах с тази скорост в продължение на осем часа.

Но бавната скорост беше гаранция, че няма да пропадна в друга прашна дупка по пътя си. Не че попаднах на такава. Тоест нямаше да имам проблеми, дори да бях карал на пълна скорост. Но сигурното си е сигурно.

Добрата новина е, че най-после се махнах от рампата. Спрях и си спретнах лагер веднага щом теренът се изравни. И без това бях карал по-дълго от обичайното. Можех да продължа още, защото батериите бяха на петнайсет процента, но исках да използвам максимално слънчевото греене.

Най-после съм в басейна на Скиапарели! И то далече от стената на кратера. Оттук насетне ще разполагам с пълния обем на слънчевата светлина.

Реших, че е време за нещо специално. Изядох порциона, на чийто етикет бях написал: „Оцелял съм след нещо, което е трябвало да ме убие“. Божке, забравил бях колко е вкусна истинската храна.

С малко късмет след няколко дни ще изям и „Пристигане“.