Керванът на робите

— Щом така желаете, нямам нищо против!

— Да, дори много го желая! Хора като нас, дето са заедно от сутрин до вечер и после от вечер до сутрин, не бива непрекъснато да се обсипват с подобни титли и комплименти. Някой съвсем непознат човек, дето хич не ме засяга, трябва да проявява необходимата учтивост към мен. От него наистина ще искам да ми отдава полагаемата ми се чест и да ме нарича господин доктор Нац Птичаря Пфотенхауер. Ако не го направи, тогава нека го вземат всички дяволи! Но вий можете да си спестите туй дълго обръщение. Я чуйте! К’во ли става? Нали часът за следващата молитва все още не е дошъл, тя е едва по ал дегри, което ще рече по обед.

Факирът се появи на минарето и заудря дървеното клепало. После се разнесе гласът му, но не за да призове към молитва, а да извести силно и високо, така че думите му да се чуят из цялата сериба, следното:

— Елате, правоверни, съберете се да се допитаме до часа на щастието! Побързайте към мястото за събрания, да чуете дали бива да тръгвате по обед!

След това проехтяха ударите на дарабуката [187], с които свикваха войниците.

— Това е барабанът — обади се Сивия.

— Знаете ли как е на арабски «бия барабана»?

— Да, «дак етал».

— Правилно! Думата наподобява звуците на барабана: «дак-етал, дак-етал», също както ние казваме «там-та-рам, там, там-та-рам». И името дарабука е звукоподражателно. Я вижте сега как всички тези типове търчат! Ще отидем ли и ние?

— Да. Трябва да видим как се допитват до съдбата, за да разберат дали определен час е благоприятен или не. Естествено ние като християни сме твърдо убедени, че всички дни и часове са Господни.

Те завариха жителите на серибата стълпени на сборното място, с лица обърнати към токула, на чийто връх бе поставен полумесец. Това беше колибата на факира.

Тъкмо когато двамата се присъединиха към тълпата, от жилището си излезе и Хасаб Мурат, господарят на серибата. Щом ги забеляза, той се отправи към тях и ги поздрави с дълбоки поклони.

— Дали факирът ще се произнесе утвърдително? — попита Шварц.

— Сигурно, ефенди отвърна египтянинът.

— Откъде знаеш?

— Ето откъде!

Той лукаво намигна, бръкна в джоба си и извади два сребърни австрийски галера. Показа им ги скришом и отново ги прибра.

— След подобно дарение часът винаги се оказва благоприятен — добави той. — Аллах гледа благосклонно на такива подаръци, правени на негови служители.

— Тогава побързай да отидеш при него, като прибавиш към тях и тези три Абу нокат! [188]

Шварц извади кесията си и му даде три талера.

— Ефенди, сърцето ти прелива от доброта и мъдрост — каза Хасаб Мурат и пусна парите в джоба си. — Сега вече Аллах ще гарантира възможно най-успешния край на нашето начинание.

Той бързо се отдалечи и изчезна в токула на факира. След няколко минути излезе заедно с него и със силен глас факирът извести следното: