Преследваният

— Аз пък си мислех, че този елементарен факт е трябвало да бъде установен, преди двамата да бъдат арестувани.

— Същото си мислех и аз, ваша светлост. — Тя хвърли презрителен поглед към младия колега на масата до нея, сякаш вината за този пропуск бе негова. Ролята му в целия този фарс беше да опере пешкира и човекът послушно се сви под изпепеляващата сила на обвинителния й поглед. Тя продължи: — За жалост някои документи се бяха загубили. Най-обикновено процедурно недоглеждане. Едва вчера успяхме да установим този факт.

— А уведомихте ли за това господин Джоунс, който в края на краищата е адвокат на тези хора?

Ем Пи реши, че моментът е подходящ да отговори вместо нея на този труден въпрос:

— За пръв път чувам това нещо, ваша светлост. И трябва да си призная, че съм смаян и шокиран. Както госпожица Париш несъмнено си дава сметка, аз съм подготвен единствено да оборя онези обвинения, за които съм надлежно уведомен. — Ем Пи изглеждаше толкова разочарован и отвратен, че беше невъзможно човек да не го съжали.

— Какво можете да отговорите на това, госпожице Париш?

— Опитах се да се свържа с господин Джоунс.

— Така ли?

— Да.

— Как?

— По телефона.

— Веднъж? Два пъти? Колко?

— Направих множество добросъвестни опити. Не си спомням точния им брой. За жалост в кантората му никой не отговаряше.

— Вие имате ли телефонен секретар, господин Джоунс?

— Да.

— И го оставяте винаги включен след работно време?

— Да. Винаги.

— Госпожице Париш?

— Може да съм набрала грешен номер.

— Сигурен съм, че това обяснява нещата.

След като на всички стана ясно, че лъже, Париш продължи:

— Сега обвиняваме семейство Коневич в умишлена измама с цел придобиване на имигрантски статут.

— Дали и тези обвинения няма да се променят в следващите минути? — запита Ем Пи, като гледаше многозначително съдията.

— Не, няма! — Като всеки добър юрист тя понасяше разгрома си, без да й мигне окото.

Алекс с мъка следеше всичко, което ставаше наоколо. Английският не му беше роден език, а разменените между страните реплики профучаваха като мълнии в малката съдебна зала. Въпросите и отговорите се редуваха с такава скорост, че не му оставяха възможност да си поеме дъх. Нямаше паузи, хъмкане и мънкане, нито следа от колебание и неувереност. Трима първокласни юристи си разменяха виртуозно топката над главата му, а от изхода на мача зависеше неговият живот.

Съдията свали очилата си и уморено разтърка очи.

— Доколкото съдът за пръв път чува това ново обвинение, бихте ли ни оказали честта да ни дадете повече подробности?

— Господин Коневич е бил активно замесен в престъпна дейност в Русия, преди да избяга от там и да дойде в Америка. Пред Службата по имиграция и натурализация той се е представил за жертва на политически гонения. Умишлено си е послужил с неверни факти в подкрепа на искания имигрантски статут. Освен това е заявил, че се води на постоянна работа във фирма, за която впоследствие се потвърждава, че е мошеническа, че служи за параван за всевъзможни видове престъпна дейност, включително пране на пари. Предвид на тези противозаконни действия ние предлагаме господин и госпожа Коневич да бъдат незабавно депортирани в Русия.