![Тотален контрол [Total Control - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/2/totalen-kontrol-total-control-bg-download.jpg)
Тотален контрол [Total Control - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тотален контрол [Total Control - bg]». Краткое содержание книги:
Съпругът й Джейсън, компютърен специалист, е въвлечен в смъртоносна игра. Изчезвайки, той оставя след себе си обърканата Сидни, загадката около взривения самолет и един ветеран от ФБР, който трябва да разкрие истината за него и за смъртта на човека, управляващ световните пари.
Бясна гонитба от Сиатъл до Вашингтон, от Ню Орлиънс до Мейн завърта в унищожителен вихър милиардери, технократи, банкери, адвокати.
— Не знам. Слушай, трябва да затварям.
— Чакай малко. Как изглеждаше този, който се опита да те убие?
Сидни го описа. Споменът за маниакалните сини очи я накара да потрепери. Сойър си записа.
— Ще направя проверка в системата. — Изведнъж си спомни. — Чакай малко. Бях сложил хора да те наблюдават. Какво стана с тях? Не си ли у дома си?
Сидни преглътна.
— В момента никой не ме наблюдава. Поне не твоите хора. Не, не съм си у дома.
— Тогава ще ми кажеш ли къде си?
— Трябва да затварям.
— По дяволите! Преди малко някой се е опитал да ти види сметката! Моите хора не са край теб. Ще ми кажеш ли какво става?
— Лий, каквото и да се случи, на каквото и да се натъкнеш, искам да знаеш, че не съм направила нищо лошо. Абсолютно нищо. Моля те, повярвай ми.
— Какви ги дрънкаш? Какво означава всичко това?
— Затварям.
— Не! Чакай!
Линията прекъсна и той гневно стовари слушалката на мястото й. Прочете съобщението още веднъж и го остави на масичката. Отиде до банята и наплиска лицето си с вода, после се върна до телефона и се замисли над посланието на Джейсън. Постепенно разбра какво се е случило — Джейсън Арчър бе сгрешил адреса и този, при когото бе попаднало съобщението, го бе върнал на адреса на Джейсън, тоест в къщата му.
Складът в Сиатъл. Това беше ясно. Джейсън явно бе имал проблеми с хората, с които се бе срещнал. Всичко объркано… Явно Сидни вземаше това за доказателство за неговата невинност. Сойър не можеше да е толкова сигурен. Наопаки. Странно. Вторачи се в паролата. Джейсън сигурно имаше феноменална памет, след като може да помни толкова много числа. На него не му говореха нищо. Вгледа се още веднъж в написаното и реши, че Джейсън не е имал време да завърши.
Сойър разкърши схванатите си рамене и се отпусна на стола. Дискетата. Трябваше да намерят дискетата. Телефонът иззвъня и прекъсна мислите му. Грабна го, с надеждата отново да е Сидни.
— Да?
— Лий, аз съм, Франк.
— За бога, Франк, не можеш ли да се обадиш в човешко време?
— Лий, важно е. В гаража на „Тайлър, Стоун“…
— Какво има, Франк?
— Тройно убийство. По-добре ела.
Сойър затвори. Едва сега започна да осъзнава истинското значение на последните думи на Сидни. По дяволите!
Улицата пред входа на подземния паркинг бе окъпана в сини и червени светлини от полицейските коли и линейките. Сойър и Джаксън показаха служебните си значки и преминаха през полицейската охрана. Франк Харди ги посрещна пред входа с угрижено лице и ги заведе до четвъртия подземен етаж. Температурата там беше под нулата.
— Станало е рано тази сутрин, така че следите още са пресни. Труповете също са в добро състояние, ако може да се каже така.
— Как разбра за станалото, Франк?
— Хенри Уортън, шефът на фирмата, е бил уведомен във Флорида, където е по работа. Обадил се е на Нейтън Гембъл, а той на мен.
— Значи убитите са от „Тайлър, Стоун“, така ли? — попита Сойър.
— Сам ще видиш, Лий. Всички са още тук. Ще ти кажа само, че тези убийства засягат „Трайтън“ пряко. Затова Уортън се е обадил на Гембъл толкова бързо. Портиерът в сградата, където са офисите на „Тайлър, Стоун“ в Ню Йорк, също е бил убит рано тази сутрин.
Сойър го изгледа втренчено.
— В Ню Йорк?
Харди кимна.
— Нещо друго оттам?
— Още нямаме. Видели са обаче някаква жена, която е излязла тичешком от сградата около час, преди да бъде намерен трупът.
Докато си пробиваха път през тълпата от полицаи и криминалисти, Сойър се опита да осмисли чутото. Приближиха до предната част на лимузината, откъм страната на шофьора. И двете врати бяха отворени. Дактилоскопистите обработваха с черен прах външността на колата, двама души снимаха всичко с фотоапарат и видеокамера. Патоанатомът, мъж на средна възраст с бяла престилка, гумени ръкавици и хирургическа маска на лицето, говореше с двама мъже. Те се приближиха и Харди ги представи: Ройс и Холман от отдел „Убийства“ на вашингтонската полиция.
— Лий, обясних им, че ФБР се интересува от случая — каза Харди.
— Кой откри труповете? — попита Джаксън.
— Един счетоводител от фирмата — отговори Ройс. — Дошъл малко преди шест часа. Искал да паркира. Сторило му се странно, че лимузината е тук толкова рано, а и запушвала няколко места на паркинга. Стъклата са тъмни, както виждаш. Почукал, но никой не му отговорил, така че отворил вратата. Грешка. Мисля, че още повръща някъде горе по етажите. Поне е успял да ни се обади.
Харди кимна на Сойър да погледне в колата. Сойър надникна и каза:
— Този на пода ми се струва познат.
— Би трябвало. Това е Пол Брофи. Другият на задната седалка е Филип Голдман.