Измамникът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Вълков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Измамникът». Краткое содержание книги:
Всъщност планът вече бе „издаден“ от ЦРУ (което по-късно отрече да е сторило това) и той бе предотвратен от италианските сили за сигурност по молба на американците. Но с постъпката си Ал-Мансур заслужи дълга беседа в парижкото посолство.
Той вече бе запомнил повечето от несвързаните речи и смахнатите идеи на Кадафи и неговият ентусиазъм впечатли достатъчно офицера, който водеше беседата, за да разреши на лудата глава да се завърне у дома. Две години по-късно той премина в разузнавателния корпус, така наречения Мухабарат.
Самият Кадафи се срещна с младежа и се привърза към него, съдействайки за неговото издигане в службата, което не съответстваше на възрастта му. Между 1974 и 1984 година Ал-Мансур извърши серия от мръсни операции по заповед на Кадафи в чужбина, преминавайки без усилия през Британия, Америка и Франция, където лекотата, с която говореше, и неговата изтънченост бяха високо оценени, както и през терористичните гнезда в Близкия изток, където можеше да се превърне в истински арабин. Той лично ликвидира трима от политическите противници на Кадафи в чужбина и изгради широко взаимодействие с ООП, като стана близък приятел и почитател на създателя и ръководителя на движението Черния септември, Абу Хасан Саламех, на когото много приличаше по своите възгледи.
Единствено трезвомислието го предпази да се присъедини към Саламех в неговата последна игра на скуош през оня ден на 1979 година, когато Мосад най-после се добра до човека, организирал касапницата на израелските атлети на Мюнхенската олимпиада и го прати в небитието. Кидоните на Тел Авив никога не разбраха колко са били близо до ликвидирането на две сходни птички с една и съща бомба.
През 1984 година Кадафи го назначи да ръководи всички терористични операции в чужбина. Две години по-късно Великият ръководител бе доведен до състояние на нервен шок от американските бомби и ракети. Той искаше отмъщение и задачата на Ал-Мансур бе да го осъществи колкото се може по-скоро. В Британия нямаше да имат проблеми; хората на ИРА, които лично за себе си смяташе за животни, щяха да оставят подире си потоци от кръв и смърт, ако получеха необходимата сума. Проблемът бе в планирането на група, която щеше да стори същото в Америка. И ето, тук се намираше този млад британец, който можеше да се окаже ренегат, но можеше и да не е такъв.
— Моята виза, повтарям, е в пълна изправност — каза Рауз с негодувание, — така че мога ли да попитам какво става тук?
— Разбира се, мистър Рауз и отговорът е прост. Вашата входна виза е анулирана.
Ал-Мансур прекоси стаята и се загледа навън през прозорците към ремонтните хангари на летището.
— Но защо? — попита Рауз. — Тя бе издадена вчера в Ла Валета. С нея всичко е наред. Нищо друго не искам да правя, освен да проуча няколко въпроса за моя следващ роман.
— Моля ви, мистър Рауз, спестете ми позите на объркана невинност. Вие сте бивш войник на Британските специални сили, станал очевидно писател. Сега пристигате тук и казвате, че искате да опишете нашата страна в следващата си книга. Честно казано, съмнявам се, че вашето описание на моята страна ще бъде особено ласкателно, а либийците, уви, не споделят вашия британски вкус на самоосмиване. Не, мистър Рауз, вие не можете да останете. Елате, ще ви придружа обратно до самолета за Малта.
Той кресна заповеднически нещо на арабски и вратата се отвори. Двамата войници влязоха. Единият взе куфарчето на Рауз. Ал-Мансур вдигна паспорта от масата. Другият войник застана встрани, за да пусне покрай себе си двамата цивилни.
Ал-Мансур поведе Рауз по друг коридор, откъдето излязоха на слънчева светлина. Либийският пътнически самолет стоеше готов за излитане.
— Моят куфар — каза Рауз.
— Вече е на борда, мистър Рауз.
— Мога ли да знам с кого говорих? — попита Рауз.
— Все още не, скъпи приятелю. Просто ми викайте… Мистър Азис. Оттук нататък къде ще ходите за вашето проучване.
— Не знам — сви рамене. — Изглежда стигнах до задънена улица.