История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
В зората на двайсет и първи век човечеството е достигнало до един кръстопът в отношенията си с парите — тази привидно жива сила, която човеците създадоха, без да могат да контролират. Парите са се превърнали в едно глобално човешко творение, в основа на икономическата система, която доминира всяко кътче на планетата. Сега, когато комунизмът практически навсякъде по света е мъртъв, погребан под собствената си гнилост и разруха, капиталистическата система — изградена върху парите — отбелязва своя триумф. Парите доминират не само икономическите категории производство, собственост, труд и потребление, но оказват влияние практически върху всеки аспект на личния живот. След един подготвителен период от около две хиляди години, през който хората развиха сложни форми и разновидности на парите и създадоха неизброимо разнообразие на институции, основаващи се на тях, световната история навлезе в ерата на кибернетиката, която е същевременно и ера на парите.
Появата на световната електронна парична система със свободно плаващи валутни курсове позволява мигновеното превръщане на милиони долари от една валута в друга по всяко време на деня и нощта, във всяко денонощие от годината. Към 1995 г. само операциите с подобни „блуждаещи“ електронни пари надхвърлят 1,3 трилиона долара дневно; във всеки момент валутните дилъри могат да изоставят долара, да подсилят марката, после да се втурнат към йената или към някаква друга валута, временно набрала популярност в някой отдалечен ъгъл на планетата.
Един трилион и триста милиарда долара като обект на еднодневни валутни операции са нещо, което обикновеният човек трудно може да си представи; като блед опит за онагледяване на това понятие може да се каже, че обърната в банкноти по един долар, сумата би тежала колкото трийсет и два презокеански кораба с размерите на „Титаник“. Само дето тези нови пари не се нуждаят от цели флотилии кораби, за да бъдат превозени от една точка на света до друга.
Призракът на електронните пари притежава много по-голяма сила и от най-влиятелните световни банки и корпорации; политици и лидери на най-могъщите държави треперят от страх и се умилкват пред неговата непредвидима, капризна власт. Посоката на движение на този призрак се определя от действията на хиляди валутни дилъри по целия свят, които от своя страна зависят от избора и решенията на милиони хора. Тази посока на движение се повлиява в някаква микроскопична степен всеки път, когато американец заплаща за японска кола, или руснак — за корейски телевизор, или германска домакиня — за руски природен газ, или японец — за американска компютърна програма.
Във всеки миг от денонощието хиляди дилъри в залите на световните борси стоят в очакване, готови да реагират веднага щом цифрите на екрана пред тях се построят в някакъв статистически значим порядък. Тези практически едновременни решения на хиляди индивиди водят до могъщо раздвижване на електронната валута, която — подобно на огромен рибен пасаж или на неизброимо ято птици — внезапно се понася в някаква посока, после като единен организъм рязко свърва встрани, издига се или се спуска, или пък замира насред полет. Валутното ято кръжи ден и нощ, появява се тук или там, застоява се за миг, после без предупреждение се понася напред, към някое примамливо езеро или тучна ливада на другия край на света.
Денят на валутния дилър, работещ в типичната борсова зала, е напълно произволна смесица от принудително бездействие и бясна хиперактивност. В един момент всички дилъри изглеждат спокойни и отпуснати, дори леко отегчени; с крака, небрежно изпружени на бюрата, те посръбват кафе, прелистват списания, играят на компютърни игри, слушат гръмка поп музика през стереослушалки, шегуват се помежду си или като деца вкарват кошове с малка дунапренова топка. Изведнъж всички скачат, сякаш нападнати от оси, и се изпъват пред бюрата като хрътки, надушили дивеч. Обектът на тяхното внимание изобщо не е в залата; той е някъде далеч в кибернетичното пространство, но сянката му се проектира върху редиците монитори и компютърни терминали пред всеки дилър. Внезапно в залата настъпва неописуема врява — всеки крещи в по два-три телефона едновременно, а погледът му бяга от монитор на монитор. Подобни пристъпи на колективна лудост обикновено траят по няколко минути, но могат да се проточат с дни.