Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Хайде! — прошепна Иван и дръпна братовчед си за ръкава. — Цял ден да чакаш, пак няма да намериш по-подходящ момент!
— Прав си — кимна Майлс. — Да вървим!
Разсеяна светлина откъм източните прозорци с разноцветни стъкла падаше върху буковия паркет на просторната зала. Вордрозда беше на трибуната, издигаща се над скамейката за свидетелите. Самата скамейка беше заета от адмирал Хесман. Галерията с висок парапет и дървени пейки на балкона беше опразнена, но редовете под нея бяха гъсто населени.
Членовете на Съвета бяха облечени в разноцветни ливреи, над които бяха наметнали алено-сивите заседателни роби, сред тях ярко се открояваха синьо-червените униформи на действащите офицери. Император Грегър, седнал в ложата вляво от вратата, също носеше военна униформа. Обзет от нещо като сценична треска, Майлс нервно преглътна. Сега му се прииска да се беше отбил у дома да се преоблече, тъй като все още носеше обикновената тъмна риза, панталони и ботуши, с които тръгна от Тау Верде. Разстоянието до средата на залата му се стори отдалечено поне на една светлинна година.
Облечен в синьо-червена униформа, баща му седеше на обичайното си място — на първия ред, съвсем близо до трибуната на ораторите. Граф Воркосиган беше облегнат небрежно назад, с кръстосани крака и ръце на облегалките. Въпреки това изглеждаше толкова небрежен и отпуснат, колкото готов за нападение тигър. Лицето му беше мрачно, очите му — жестоки и неподвижни, не се отделяха от лицето на Вордрозда. Майлс неволно се запита дали заради това изражение бе получил прякора „Касапина на Комар“ преди години…
Изправен на трибуната, Вордрозда единствен от присъстващите имаше възможност да гледа пряко към вратата. По тази причина пръв видя Майлс и Иван, устата му изведнъж се затвори…
— Точно на този въпрос предлагам да отговорите вие, граф Вордрозда — извика високо Майлс. — А също и вие, адмирал Хесман! — Две светлинни години, а не една, въздъхна в себе си той и закуцука към средата на залата.
Във въздуха се разнесоха викове на смайване, примесени с възбудено мърморене. Но сред реакцията на всичките тези хора Майлс търсеше само една…
Граф Воркосиган рязко вдигна глава и го видя. Пое си дълбоко дъх, прибра ръцете и краката си, после обхвана лицето си с длани. Разтърка го и отново погледна, зачервените му очи бързо примигваха.
Кога успя да остарее толкова, тъжно се запита Майлс. Нима косата му винаги е била толкова сива? Той ли е променен, или по-скоро аз? А може би и двамата?
Очите на граф Воркосиган се преместиха върху Иван, в зениците им проблесна смайване и гняв.
— Иван, идиот такъв! Къде беше досега?!
Иван се огледа, после се окопити и кимна по посока на скамейката за свидетелите.
— Адмирал Хесман ме изпрати да търся Майлс, сър. Аз го сторих. Някак не бях сигурен, че той има предвид точно това…
Вордрозда се завъртя и впи гневен поглед в Хесман, който се пулеше срещу Иван без да е в състояние да отрони дори звук.
— Ти!… — злобно просъска Вордрозда, после светкавично се овладя и скръсти ръце на гърдите си.
Майлс се поклони на присъстващите, завъртя се наляво и се отпусна на едно коляно пред ложата на императора.
— Господарю, уважаеми лордове! Приемете искрените ми извинения за закъснението, но поканата да се явя пред вас пристигна с голямо закъснение. Свидетел на това е лорд Иван Ворпатрил.
Грегър извърна младежкото си лице към него, в очите му се четеше тревога, която бавно отстъпи място на удивлението. Насочи ги по посока на новия си съветник на трибуната, после бавно ги извъртя към предишния… Граф Воркосиган изглеждаше ободрен, на устните му се появи хищна усмивка.
Майлс стрелна с поглед Вордрозда и светкавично прецени, че сега е времето за нанасяне на решителния удар. Изчака ли церемонията, чрез която Лорд-пазителя на Съвета ще превърне Иван в пълноправен член, враговете отдавна ще са се окопитили. Даде ли им шестдесет секунди за кратко съвещание, те ще измислят нови лъжи и увъртания и ще направят така, че всичко да зависи от гласуването. Хесман… Да, точно така. Ще трябва да започне с Хесман. Вордрозда е прекалено гъвкав, за да бъде смачкан с един удар… Хайде, нападай! Имаш всички шансове да разбиеш тъмния им заговор!