Въздушна клопка
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Въздушна клопка». Краткое содержание книги:
От мига в който изтича информацията за битката на живот и смърт, разиграла се в небето, веста за драмата стремглаво прескача от Хонг Конг до Денвър и дърпа спусъка на неистово напрегнато преследване.
— Дръпнете я. Трябва да знаете как се работи с нея, в случай на аварийна ситуация.
Тя се подчини. Коланите отскочиха, натискът изчезна.
— Сега се превържете сама, ако обичате… Дженифър се справи сравнително лесно. Господи, тези хора вдигат шум за нищо!
— Притегнете ги, моля. Тя дръпна коланите.
— По-силно!
— Но защо? — изрази протест тя. — Мога да го направя когато е нужно!
— Когато е нужно няма да имате време — отвърна мъжът. — Стегнете ги сега!
На съседната седалка Сингълтън мълчаливо изпълняваше инструкциите. Коланите се впиха в бедрата и раменете ѝ тялото ѝ се изпъна назад.
— Мисля, че сте готови, дами — обяви след кратък оглед мъжът с комбинезона. — Желая ви приятен полет… — Очите му се отправиха към Сингълтън, в тях се четеше укор.
— Хайде, Теди, подкарай този самолет — каза тя.
— Това ли е последното ви желание? — ухили се пилотът.
— Да.
Сребристият комбинезон се стопи по посока на пилотската кабина. Миг по-късно се включиха репродукторите.
— Готови за затваряне на вратите — обяви мъжки глас с металически отенък. Разнесе се лек тласък, ключалките изщракаха. Въздухът беше все така студен и Дженифър потръпна. Очите ѝ пробягаха по празните седалки и се спряха върху лицето на Сингълтън.
Говорителката на „Нортън“ гледаше право пред себе си.
Двигателите се включиха с тихо свистене, което бавно започна да се усилва. Интеркомът отново зажужа.
— Кула, тук „Нортън“ 01 — прозвуча гласът на пилота. — Моля разрешение за излитане за изпитателен полет.
Щрак.
— Чувам ви, 01… Рулирайте наляво, прекосете пистата до стоянка номер шест.
Щрак.
— Прието, кула.
Самолетът се раздвижи. Небето зад илюминаторите беше просветляло. След няколко минути движението спря.
— Какво правят? — обади се Дженифър.
— Измерват теглото на машината — отвърна Кейси. — Това се прави както при излитане, така и след кацане. Като последна проверка за точната симулация на полета…
— На кантар ли я качват?
— Да. Вграден е направо в бетона на пистата. Щрак.
— Теди, дай около метър напред… Щрак.
— Задръж така.
Свистенето на двигателите се усили, самолетът плавно се отмести, после отново спря. Щрак.
— Благодаря, достатъчно. Бруто петдесет и седем две седем, трийсет и два процента от максимума. Точно според изискванията.
Щрак.
— Чао, момчета… Щрак.
— Кула, тук 01, моля разрешение за излитане. Щрак.
— Разрешавам излитане, писта три, точка на контакт нула шест три в края на пистата.
Щрак.
— Прието.
Самолетът потрепна и се втурна напред. Свистенето на двигателите премина в басов рев. Дженифър имаше чувството, че никога не е чувала подобен грохот. Тялото ѝ ясно усещаше леките неравности на пистата. После подрусването изчезна. Бяха във въздуха, носът на машината се насочи нагоре, към просветляващия хоризонт…
Щрак.
— Добре дошли на борда, дами. Ще се придържаме към полетно ниво три седем нула, което означава височина на полета тридесет и седем хиляди фута, или около дванадесет хиляди метра. Ще кръжим над станцията Юма и Карстеърс, Невада, това ще бъде цялата екскурзия. Добре ли сте? Ако погледнете наляво, можете да видите нашия придружител…
Дженифър извърна глава към илюминатора и видя стройния силует на изтребителя, посребрен от светлината на настъпващия ден. Беше толкова близо, че ясно се виждаше ръката на пилота, вдигната за поздрав… В следващия миг изтребителят рязко изостана и се стопи във въздуха.
Щрак.
— Повече едва ли ще го видите — прозвуча гласът на пилота. — Ще остане зад нас, на доста по-голяма височина. Там му е мястото според инструкциите… В момента достигаме височина дванайсет хиляди фута, препоръчвам ви няколко преглъщания… Съжалявам, госпожице Малоун, но едва ли можем да пълзим като при редовен полет…
Дженифър преглътна, изчака пропукването в ушите си и попита:
— Защо трябва да се изкачваме толкова рязко?
— Целта на пилота е максимално бързото достигане на височината, на която ще протече полета — обясни Кейси. — Така машината ще се охлади по най-добрия начин…
— Ще се охлади ли?
— На височина тридесет и седем хиляди фута температурата е минус петдесет градуса. В момента корпусът е доста по-топъл, а различните му компоненти се охлаждат с различно темпо… При продължителен полет обаче — такъв, какъвто е да речем презокеанският, всички части на корпуса достигат температурата на околната среда… Една от задачите на КРИ е проверката на въжетата за управление при ниска температура. Под термина „охлаждане“ разбираме издигането на машината на височина, при която температурата на всички части и компоненти се уравнява… Едва след това започваме изпитанията.