Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
Постоянният, макар и поносим дискомфорт, се бе появил след като бе свършила с аутопсията, но така и не отмина напълно. Усещаше го по-скоро като тежест, отколкото като болка до момента, в който се опита да се изправи.
Щом болката намаля до степен да й позволи спокойно да диша, тя се размърда и изправи гърба си. Слава богу, вече се чувстваше значително по-добре. На челото й бе избила пот и тя я изтри с опакото на ръката си. Вярно, бе разтревожена, но чак пък да се изпоти? Запита се дали не е вдигнала температура, макар да не усещаше такива признаци. Внимателно опипа корема си. За разлика от преди, сега определено усети напрегнатост, което й се стори ужасяващо. Както бе забелязала по-рано, това бе точно мястото, където се появяваше болката от апендикса.
Тя несигурно се изправи. Внимателно направи няколко крачки към вратата, като се подпираше с ръце в стената. Болката, макар и поносима, напомни за себе си. Лори събра смелост и тръгна по коридора към тоалетната. Кървенето се бе подновило и сега кръвта беше повече. Определено не ставаше въпрос за апендикс.
С нарастваща тревога след малко се върна в офиса си и седна. Продължаваше да се колебае дали да звънне на д-р Лора Райли. Най-накрая се реши и набра номера й. Когато операторът отсреща вдигна тя се представи, издиктува номера си и каза, че се налага спешно да говори с лекар. Сега трябваше да изчака обаждането.
Остави слушалката и установи ново усещане: неопределена болка в областта на гърба. Беше съвсем лека и тя се зачуди дали пък не си въобразява, като се имаше предвид тревогата й. Ако обаче бе реално, можеше да се окаже перитониално възпаление. За да провери вероятността Лори натисна корема си с показалец, след което рязко дръпна ръка. Остра, прорязваща болка я накара да смръщи лице. Това потвърждаваше опасенията й за перитониално възпаление, което я накара да се разтревожи, че може би има не само извънматочна бременност, но и спукване. Ако беше така, времето беше изключително важно. Можеше да е с вътрешен кръвоизлив.
Телефонният звън прекъсна мрачните й мисли и тя приближи слушалката до ухото си. Лори разпозна гласа на Лора Райли, както и това, че е на обществено място. Чуваха се шумни разговори, смях.
Тя започна да се извинява, че звъни в събота вечерта, но че няма друг избор. Описа подробно симптомите, включително болката при натиск. Призна, че е усещала дискомфорт преди да разговаря с нея предишния ден, но е забравила да го спомене и е решила, че може да почака до следващия петък.
— Първо — не е необходимо да се извинявате — каза Лора. Всъщност, бих предпочела да се обадите по-рано. Не искам да ви плаша, но може да се окаже извънматочна бременност. Възможно е да имате вътрешен кръвоизлив.
— Помислих си същото — призна Лори.
— Продължавате ли да се потите?
Тя попипа челото си. Беше покрито със ситни капчици.
— Боя се, че да.
— Какъв е пулсът ви? Ускорен или нормален?
— Определено е ускорен. — Беше се надявала изпотяването и бързият пулс да се дължат на притесненията й, но въпросът на гинеколожката я накара да осъзнае, че може да има друго обяснение. Можеше да изпадне в шок!
— Добре — произнесе д-р Райли с овладян, професионален глас. — Искам да ви прегледам в спешното отделение на „Манхатън Дженерал“.
По гърба й минаха студени тръпки при мисълта да е пациент на „Манхатън Дженерал“.
— Не може ли да стане в друга болница? — попита тя.
— Страхувам се, че не е възможно — отвърна Лора. — Това е единствената болница, за която имам разрешително. Освен това разполагат с пълно оборудване, ако се наложи. Къде се намирате в момента?
— В офиса си в Патологическия център.
— На Първо авеню и Тридесет и шеста улица?
— Да.
— А къде по-точно в сградата е вашият офис?
— На петия етаж. Защо питате?
— Мисля да изпратя линейка.
Боже Господи, помисли си Лори. Не искаше да пътува с линейка.
— Мога да взема такси — предложи тя.
— Няма да вземате такси — прекъсна я Лора. — Едно от първите правила за пациентите, нуждаещи се от спешна помощ, е да спазват нарежданията. Нещо, което лекарите, озовали се в ролята на пациенти трудно възприемат. Можем да спорим за това по-късно, но сега нямаме време. Ще изпратя линейка колкото се може по-бързо и ще се срещнем с вас в спешното. Знаете ли кръвната си група?