Тайни
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайни». Краткое содержание книги:
Ким подскачаше енергично около нея.
— Няма готвачка.
Реджина се закова на мястото си.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че от теб се очаква и да готвиш? — Защото, ако беше така, тази вечер щеше да проведе един сериозен разговор със Слейд.
Ким поклати глава.
— Не може готви.
— И къде тогава вечеря мистър Деланза?
— Миста не яде тук.
— Разбирам. — Картината определено започваше да се избистря в съзнанието й. Какъв ли хаос цареше в кухнята. Твърдо решена да не се поддава на страха, Реджина смело прекрачи прага.
И изпита искрено облекчение. В мивката имаше само две мръсни чаши. Скоро й стана ясно защо кухнята е единствената подредена стая в цялата къща. Кутиите за лед бяха празни. Килерът беше празен. Шкафовете за чинии бяха празни с изключение на две чаши, две чинии, две купички и две вилици. Напълно слисана, Реджина се обърна към Ким.
— Ти поне не се ли храниш тук?
— Миста Слейд носи храна от ресторант. — Момчето се ухили. — Не може готви, помниш?
— Трябва ли да разбирам, че ти си единственият нает служител на господин Слейд?
— Какво?
— Само ти ли работиш за мистър Деланза?
Момчето кимна утвърдително.
Реджина незабавно се зае да пресмята наум. Щеше да наеме една постоянна прислужница и две временни, един иконом и, разбира се, готвач. Но когато влезе в спалнята му и видя камарата мръсни дрехи на пода, незабавно прибави към списъка и перачка.
— Кой пере тук, Ким?
— Аз — изграчи момчето. — Но само във вторник. Днес не вторник.
Реджина кимна.
— Разбирам. — На устните й се разля широка усмивка. Моментално трябваше да осигури персонал за тази къща. Чакаше я много работа!
— Миси луда?
— Не — отвърна тя, докато погледът й обхождаше преценяващо леглото. Беше твърде тясно. Реджина се смути от собствените си мисли. Определено щеше да внесе известни подобрения и в тази стая. Слейд едва ли щеше да се оплаче. — Кажи ми, Ким — подхвана тя, когато двамата с момчето се върнаха на първия етаж, — от колко време работиш за мистър Деланза?
— Четри години — отвърна то с готовност.
Реджина се вцепени.
— На колко си години?
— Скоро единайсет.
Тя беше потресена.
— Но как така! Та това е грях! Слейд те е взел направо от люлката, ограбил е детството ти! — Момчето изглеждаше развито за възрастта си и правеше впечатление на поне тринайсетгодишно.
Няма лошо. Миста Слейд много добър.
— Харесваш ли го?
— Как не! — то закима ентусиазирано.
— Ами твоето семейство? Не ти ли липсват майка ти, баща ти, братята и сестрите ти?
— Мама умря, татко бум-бум, кака курва. Няма брат. Слейд мойто семейство.
Реджина остана изумена.
— Какво означава „бум-бум“?
Ким изкриви ръката си, сякаш държеше въображаем пистолет, и го опря в слепоочието си.
— Па!
Потресена до дъното на душата си, Реджина затвори очи. Ким не беше обикновено момче, наето за домашен прислужник. Беше бездомен сирак, който Слейд бе прибрал в дома си. Тя погали нежно пухкавата му косица.
— Щастлив ли си тук, Ким?
— Много!
Слейд прекрачи прага на дома си и мигновено са запита дали не е объркал вратата.
Вместо да намери коридора потънал в мрак, всичко се къпеше в светлина. На стената висяха две красиви картини с цветя. Подът блестеше от чистота, очевидно току-що боядисан. Той изостри подозрително нюха си. От противоположното крило на къщата долитаха странни аромати. Някой сякаш готвеше бифтек — в неговата къща!
— Кой дявол се е вмъкнал в дома ми? — изръмжа начумерено Слейд.
Той се насочи направо към гостната и се закова на прага. Дори отстъпи несъзнателно крачка назад, когато пред погледа му изплува фееричното видение, облечено в лимоненожълто.
На натруфения диван в яркожълта рокля седеше самата Реджина, стиснала благоприлично ръце в скута си. Очите й бяха насочени право към него.
Слейд я гледаше втренчено. За миг се почувства като в сън — много сладък и невероятен сън. В крайна сметка той нямаше красива съпруга, при която да се прибира вечер, нито вкусна храна, нито пък чист уютен дом. Но, изглежда, не сънуваше. Устните му се извиха в лека невярваща усмивка.
— Истинска ли си?
При звука от дрезгавия му приятен глас Реджина несъзнателно се отпусна на възглавничките.
— Да.
Той остави куфара си на земята и колебливо пъхна ръце в джобовете си. Пулсът му се учести. Огледа внимателно стаята. Килимът изглеждаше по-ярък, по мебелите нямаше и следа от прах, завесите бяха дръпнати и разкриваха приятна гледка към мъгливата вечер отвън. Той погледна несигурно жена си. Изглеждаше красива, шеметно красива. Диванът сякаш не изглеждаше толкова грозен, докато тя седеше на него. В този момент Слейд осъзна, че безвкусната мебел е отрупана с дузина миниатюрни възглавнички, които успешно прикриваха грозната му тапицерия.