Лиценз за убиване
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лиценз за убиване». Краткое содержание книги:
Око за око, зъб за зъб.
Големите успехи в шпионския бранш печелят на агент Мич Рап много врагове. Смъртта му желаят не само чуждестранни групировки, но и висши държавни служители, които Мич неведнъж е спасявал в критични ситуации. За неудобния агент е обявена награда от 20 милиона долара.
Решили, че е време да го елиминират, силните на деня задействат своята смъртоносна машина и за пръв път безцеремонният Рап се превръща от преследвач в преследван.
„Лиценз за убиване“ катапултира читателя директно на огневата линия — тук минираните полета са скритата информация, интригите по коридорите на властта и тайните на ЦРУ.
В момента Таиб се намираше в същата тази част на Александрия и се канеше да се срещне с Анибал Кастильо. Когато днес саудитецът му се обади, Кастильо поиска номера му и сам го потърси, но от друг телефон. Таиб спря на паркинга пред автосервиза и слезе от колата. На стената на сградата беше подпряна стара задна седалка от автомобил. На нея седяха двама мъже, а от двете им страни стоеше по още един. Сградата беше боядисана в светлосиньо, бяло и сребристо. Въпреки хладната вечер момчетата бяха само по шорти и горнища без ръкави. Ръцете и вратовете им бяха покрити с татуировки. Таиб беше въоръжен, но не се заблуждаваше как ще се развият събитията, ако се стигнеше до насилие. Тук беше сам. Извади куфарчето си от багажника и влезе в сградата, без с нищо да покаже, че е забелязал четиримата мъже.
В малката чакалня имаше още четирима мъже. Те бяха препасали големи пистолети, а един от тях небрежно беше опрял на рамото си пушка с рязана цев. Във въздуха миришеше на застояло — телесна миризма, примесена с миризмата на цигарен дим. Таиб се спря. Беше облечен с джинси, бяла риза и син блейзър. Носеше четирийсет и пет калибровия си пистолет в кобур на дясното бедро. Единият от мъжете забеляза, че е въоръжен, и протегна ръка с дланта нагоре. Таиб му подаде пистолета. Изобщо не се опита да го задържи. Зад него се приближи друг и го претърси. Трети, с татуировка „МС-13“ с готически букви на челото, взе куфарчето му и му кимна да го последва. Двамата продължиха навътре из сервиза. Дори в този късен час всички боксове бяха пълни с коли, върху които се работеше.
Почти в дъното на гаража започваше коридор, който водеше към тоалетната и задния изход. Таиб забеляза набит мъж, стиснал с дебелите си и покрити с татуировки пръсти черен картечен пистолет. Спряха пред стоманена врата. Придружаващият го гангстер почука по вратата с пистолета на Таиб. Отвътре се чу шумът от метално резе и вратата се отвори. Една от стените беше почти изцяло покрита от широк телевизор с плазмен екран. Двама мъже, седнали в удобни кожени столове, играеха видеоигри. Зад единственото бюро в стаята с гръб към тях седеше трети мъж и говореше по телефона на испански. Той бавно се обърна и Таиб разпозна в него Анибал Кастильо.
— Здравей, стари ми приятелю — поздрави го Кастильо. — Ти се върна. — Той не си направи труда да стане.
— Да — отвърна арабинът.
— Какво мога да сторя за теб?
Саудитецът огледа стаята.
— Можем ли да говорим насаме?
Мъжът, който го беше придружил, остави куфарчето на бюрото на шефа си. Кастильо хвърли поглед към него.
— Заключено ли е? — попита.
— Да — отговори Таиб.
Кастильо му направи знак да го отвори. Саудитецът завъртя куфарчето към себе си и набра цифровата комбинация. После освободи ключалките и отвори капака. Вътре имаше хартиен плик, мобилен телефон и акуратно подредени купюри от стодоларови банкноти. Бандитът отмести плика и съсредоточи вниманието си върху парите. Когато ги преброи, свъси вежди. След дълга пауза кимна на хората си да излязат. Те се подчиниха безмълвно. Кастильо покани Таиб да седне.
— Сто хиляди?
Той кимна.
— Явно много искаш някой да умре.
— Така е.
— Кой?
Таиб взе плика и извади от него снимката на Рап.
— Познаваш ли го?
Кастильо поклати глава, а арабинът благослови наум Аллах.
— Той е пазен от федералните власти в една къща недалеч оттук.
— И искаш да го убия?
— Да.
— Какво е направил?
Таиб поклати глава.
Кастильо се ухили.
— Чудесно… Ще ти струва по-скъпо.
— Преди да продължим, искам да си изясним нещо. Добре ли са въоръжени хората ти?
Кастильо се изсмя.
— По-добре и от полицията. Гарантирам ти.
— Експлозиви?
Салвадорецът кимна.
— Какви?
— Малко C-4, ръчни гранати… мамка му, имаме дори противопехотни мини.