Книга на Страшния съд
- Автор: Уилис Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на Страшния съд». Краткое содержание книги:
— „Господ Бог ще те покоси с порока на чревоугодието — продължаваше тя, а гласът й кънтеше по коридора, докато Дануърти се измъкваше, — с болести и зарази.“
„А теб пък ще те покоси с една госпожа Гадсън — мислеше си Дануърти, — която ще ти чете от Писанието, за да поддържа духа ти.“
Качи се по стълбите до изолатора, който вече се беше разпрострял из по-голямата част от първия етаж.
— А, ето ви и вас — рече сестрата. Беше отново красивата руса стажантка. Той се зачуди дали да я предупреди за присъствието на госпожа Гадсън.
— Вече почти се бях отказала да ви чакам — каза тя. — Той ви вика цяла сутрин. — Тя му подаде един предпазен костюм, той си го облече и я последва вътре.
— Преди половин час направо щеше да полудее, че ви няма — прошепна тя. — През цялото време говореше, че имал да ви казва нещо. В момента е малко по-добре.
Всъщност Бадри изглеждаше доста по-добре. Тъмният, страховит оттенък на кожата беше изчезнал и въпреки че продължаваше да е доста блед под иначе кафявия си естествен тен, той вече приличаше доста повече на предишния Бадри. Беше се понадигнал на няколко възглавници, беше вдигнал колената си, а ръцете му почиваха спокойно върху тях със свити пръсти. Очите му бяха затворени.
— Бадри — рече сестрата като постави облечената си в ръкавица ръка върху рамото му и се наведе към лицето му. — Господин Дануърти е тук.
Той отвори очи.
— Господин Дануърти?
— Да. — Тя кимна към другата страна на леглото, за да му го покаже. — Казах ти, че ще дойде.
Бадри се надигна още малко, но не погледна към Дануърти. Гледаше право пред себе си.
— Тук съм, Бадри — рече Дануърти, като се придвижи малко напред, за да влезе в полезрението му. — Какво си искал да ми кажеш?
Бадри продължи да гледа право пред себе си, но ръцете му започнаха да мърдат нервно върху коленете. Дануърти погледна към сестрата.
— Прави така от известно време — обясни тя. — Сякаш пише нещо на клавиатура. — Тя огледа екраните и излезе.
Той наистина пишеше нещо на клавиатура. Беше подпрял китките си на коленете, а пръстите му изписваха сложни поредици върху одеялото. Погледът му се беше вторачил, в нещо пред него — може би екран? След малко Бадри се намръщи.
— Не може да бъде — каза той и започна да пише още по-бързо.
— Какво има, Бадри? — попита Дануърти. — Какво не е наред?
— Трябва да има някаква грешка — отвърна Бадри. Наведе се малко настрани и каза: — Дай ми данни за всяка една линия по ТАА.
Дануърти осъзна, че Бадри говори по микрофона на конзолата и че в момента „чете“ данните от фиксирането.
— Какво не може да е вярно, Бадри?
— Отклонението — отвърна Бадри с фиксиран върху въображаемия екран поглед. — Прочети проверката — каза той на микрофона. — Това не може да е вярно.
— Какво не е наред с отклонението? — попита Дануърти. — По-голямо ли е, отколкото очакваше?
Бадри не отговори. Продължи да пише още известно време, спря за малко с очи, втренчени в екрана, и започна да пише отново като побъркан.
— Колко голямо е било отклонението? Бадри? — продължи да пита Дануърти.
Бадри писа една минута, после спря, погледна Дануърти и рече замислено:
— Много се притеснявам.
— За какво се притесняваш? — попита Дануърти.
Изведнъж Бадри отметна яростно одеялото и викна:
— Трябва да намеря господин Дануърти! — И започна да дърпа иглата от системата, опита се да махне и лепенката.
Екраните зад него направо пощуряха, започнаха да хвърлят искри и да пищят. Някъде навън се включи алармената инсталация.
— Не бива да правиш така — каза Дануърти като се пресегна през леглото, за да го спре.
— Той е в кръчмата — каза Бадри и продължи да се опитва да отлепи лейкопласта.
Изведнъж екраните застинаха.
— Изключен — каза някакъв компютърен глас. — Изключен.
Сестрата веднага връхлетя в стаята и възкликна:
— О, Господи, за втори път го прави. Господин Шодхури, не бива да правите така. Ще изключите цялата си система.
— Идете да извикате господин Дануърти. Веднага — нареди Бадри. — Нещо не е наред. — Но в същото време се остави тя да го сложи да легне и да го завие. — Защо не идва?
Дануърти изчака сестрата да залепи системата и да нагласи екраните, без да откъсва поглед от Бадри. Той изглеждаше изтощен и апатичен, направо отегчен. Над мястото, където беше вкарана иглата от системата, вече беше започнала да се образува нова раничка.
Сестрата напусна стаята с думите: