Нещо лично
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #19
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нещо лично». Краткое содержание книги:
— Две секунди — отвърна О’Дей. — Бяха адски добри.
— А сега помислете за дистанцията. Хиляда и триста метра. Значи куршумът е във въздуха цели три секунди. Това означава, че няма време за проверка дали ще пробие стъклото. Какво би се случило при евентуално изчакване? Натискаш спусъка, чакаш три секунди и бум — стъклото е пробито. После натискаш спусъка още веднъж, изчакваш нови три секунди и куршумът пристига. Но дотогава президентът вече е под цяла купчина мъже от охраната. Тоест пропуснал си своя шанс. Единственият начин да улучиш мишената е да натиснеш спусъка за втори път без никакво забавяне — така, че вторият куршум да бъде във въздуха веднага след първия. И да достигне целта не повече от половин секунда след него. Казано по-просто, двата куршума летят един след друг. На практика са едновременно във въздуха малко повече от две секунди, преди първият да улучи стъклото. Тогава вторият прониква през току-що разлетелите се отломки и улучва президента още преди някой да успее да реагира.
О’Дей не каза нищо.
— И обратно — продължих аз. — Ако стъклото не се счупи, вторият куршум също ще се удари в него половин секунда по-късно. В този случай учените просто ще получат за изследване две драскотини, а не една.
О’Дей мълчеше.
— Втори куршум не е имало. И не е било замислено да има. Някой е изпратил Кот в Париж със задачата да произведе само един изстрел. Срещу блиндирани панели. Но това е лишено от смисъл. Стъклото или се чупи, или не. Но ако се счупи, куршумът със сигурност ще се сплеска или отклони и ползата от него ще бъде нулева. Тоест или изстрелваш два куршума, или нито един. Единствената причина да изстреляш само един е, че си знаел предварително, че стъклото ще издържи.
— Производителят? — вдигна глава О’Дей. — Като реклама?
— Предполагам, че наистина е било някакъв вид реклама — кимнах аз. — Но не непременно за производителя. Въпросът е кой друг би имал полза от нея? За да получим отговор, ще се наложи да прегледате бележките си и да проверите кой е дал идеята за тази демонстрация.
— Има ли значение?
— Да си представим човек, който ръководи някаква разузнавателна агенция и има нужда да издигне имиджа си. По една случайност знае, че новото стъкло върши страхотна работа. Това автоматично го поставя в центъра на събитията, при това безплатно. И тъй, Кот произвежда единичния си изстрел, стъклото издържа, а ти започваш безумната си кампания. И изведнъж се превръщаш в кучето водач на най-голямото полицейско преследване в света, а държавните ръководители ти целуват задника. Колко шефове на агенции биха стигнали толкова далече?
— Сериозно ли питаш? Всички. Но не всички ще посмеят. Може би само една шепа в световен мащаб.
— Да прибегнем до метода на изключването. Кой е в състояние да дава нелегално безотчетни пари на някаква персона нон грата като Кот, без това да направи впечатление на АНС или на британското разузнаване?
— Това не стеснява кръга, защото всеки може да го направи.
— Чий имидж отчаяно се нуждае от подобрение?
— По каква обективна мярка? Това не попада ли в категорията на личните критерии?
— Кой е знаел, че стъклото ще издържи?
— Всеки, който е присъствал на тестовете.
— Май наистина не стесняваме кръга, а? — въздъхнах аз.
— Не са много — съгласи се О’Дей.
— Кой е познавал Джон Кот?
— Може би е бил наблюдаван от доста радари — отвърна с известно закъснение О’Дей.
— От цели шестнайсет години?
Той не отговори.
— Колко шефове на агенции са все още на поста си след шестнайсет години?
Пак никакъв отговор.
— Кой шеф на агенция е все още на поста си след шестнайсет години, нуждае се от укрепване на авторитета си, знае, че стъклото ще издържи, и разполага с безотчетни средства, за да финансира Джон Кот?
О’Дей не каза нищо.
— Ако искаш, можем да го обсъдим точка по точка. Твоят авторитет е бил толкова нисък, че са те изпратили да присъстваш на техническите тестове на стъклото. Огромно унижение за великия О’Дей! Било е намек, разбира се. Искали са да се оттеглиш. Всички са го знаели, включително и Хенкин в Москва. За руското външно разузнаване ти си бил просто стар боен кон, който са зарязали на пасището. Но в замяна на това помниш миналото и знаеш много за него. Бил си наясно, че Кот скоро ще излезе на свобода. Следил си го. Може би е работил за теб преди шестнайсет години. А може би и ти като него си ми имал зъб. Затова си му направил предложение. Ако отскочи до Париж да изстреля един напълно безполезен куршум, ти рано или късно ще ме поднесеш на тепсия. Някъде на открито, в обхвата на пушката му.