Под купола 2
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-307-5
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 2». Краткое содержание книги:
Ръсти се канеше да му каже, че в момента живеят в научнофантастичен филм; Роми щеше да разбере това, когато се приближеше до онази странна кутийка, намираща се горе на хребета. Роми обаче беше прав, разбира се.
— Ние трябва да я виждаме — обясни Ръсти. — Трябва да виждаме и мъртвите животни. Предполага се, че трябва да си казваме: „Леле, тук има някакви лъчи, които влияят на едрите бозайници. По-добре да стоя настрана. Та нали и аз самият съм едър бозайник.“
— Но децата не са се върнали — каза Барби.
— Защото са деца — отговори Ърни. След кратко замисляне добави: — Освен това са скейтбордисти, а скейтбордистите са замесени от друго тесто.
— И все пак тази работа не ми харесва — рече Джаки, — но тъй като няма къде другаде да отидем, бих искала да минем този пояс на Ван Алън11, преди да са ми се скъсали нервите. Още треперя от случилото се в участъка.
— Чакайте малко — каза Барби. — Нещо не е наред тук. Виждам го, но ще ми трябва малко време да го формулирам.
Те зачакаха. Луната и радиацията осветяваха останките от мечката. Барби се взираше в нея. След известно време той вдигна глава.
— Ето какво ме тревожи. Имаме работа с „онези“. Така е, защото намерената от Ръсти кутия не е естествен феномен.
— Прав си, кутията е изкуствена — съгласи се медикът. — Но не е със земен произход. Готов съм да заложа живота си, че не е. — След това си спомни, че преди по-малко от един час едва не бе загубил живота си, и потрепери. Джаки го стисна за рамото.
— Нека оставим тази тема настрана за момент — предложи Барби. — Онези можеха да ни изолират, ако искаха. Те изолираха целия Честърс Мил от външния свят. Ако са искали да ни попречат да стигнем до кутията, защо не са я похлупили с миникупол?
— Сигурно са можели да използват звукови вълни, с които да изпържат мозъците ни като пилешки крака в микровълнова печка — предположи Ръсти, опитвайки се да навлезе по-дълбоко в темата. — По дяволите, истинска радиация също.
— Радиацията май е сериозна — намеси се Ърни. — Всъщност Гайгеровият брояч, който донесохте тук, потвърждава това.
— Да — съгласи се Барби, — но дали е опасна за здравето? Ръсти и децата нямат поражения по кожата, не им пада косата и не повръщат.
— Засега — отговори Джаки.
— Много смешно — контрира я Роми.
Барби не обърна внимание на тези дребни заяждания.
— Щом могат да създадат бариера, от която отскачат най-модерните американски ракети, могат да създадат и радиационен пояс, който убива бързо, дори мигновено. А и това би било от полза за тях. Зловещите трупове на хора биха оказали по-силно въздействие върху натрапниците, отколкото мъртвите животни. Не, мисля, че Джулия е права. Ще се окаже, че радиационният пояс чисто и просто е безвредно лъчение, което е подсилено, за да могат уредите ни да отчетат нещо. А ако онези наистина са извънземни, нашата апаратура сигурно им се вижда ужасно примитивна.
— Но защо? — възкликна Ръсти. — Защо изобщо им е притрябвала преграда? Аз не можах да повдигна проклетото нещо, не можах дори да го помръдна! А когато метнах оловната престилка отгоре му, тя се подпали. Въпреки че самата кутия е хладна на допир!
— Щом я защитават, трябва да има някакъв начин да бъде разрушена или изключена — подхвана Джаки. — Само че…
Барби се беше усмихнал. Чувстваше се странно, сякаш се рееше над собствената си глава.
— Хайде, Джаки. Кажи го.
— Само че май не я защитават, нали? Не и от хората, които са решени да се приближат до нея.
— Има и нещо друго — каза Барби. — Можем ли да кажем, че те ни я посочват? Джо Макклачи и приятелите му не са ли следвали следа от трошици?
— Ето я, жалки земляни — рече Ръсти. — Какво ще направите сега вие, които проявихте смелост да се приближите?
— Това ми звучи правдоподобно — заяви Барби. — Хайде. Да тръгваме натам.
2.
— По-добре аз да карам — обърна се Ръсти към Ърни. — Ето там припаднаха децата. И Роми за малко не припадна. Аз също усетих нещо. Имах и халюцинация — чучело, което избухна в пламъци.
— Друго предупреждение?
— Не знам.
Ръсти подмина гората и спря пред каменистия склон, на върха на който се намираше овощната градина на Маккой. Въздухът блестеше толкова ярко, че се наложи да присвият очи. Не се виждаше обаче никакъв източник — сиянието се мержелееше пред тях. Барби имаше чувството, че светят милиони светулки. Поясът беше широк около петдесет метра. Отвъд него цареше мрак, смекчен само от розовия блясък на луната.