Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Грей му го подаде, доволен да предаде щафетата на мон-сеньора.
Вигор си поигра с ръба на ножа по картата.
— Хмм… два триъгълника. — И почука по рисунката на пясъчния часовник.
— Тоест?
Вигор поклати глава, без да вдига поглед.
— Прав беше, че линията води към Рим. Но не там трябва да отидем.
— Откъде знаеш?
— Спомнете си за многото пластове на гатанките, с които си имаме работа. Трябва да се вгледаме по-надълбоко.
— Докъде?
Вигор прокара пръст покрай ръба на ножа и продължи линията отвъд Рим.
— Рим е бил само първата стъпка. — Той продължи въображаемата линия още по на север, във Франция. Спря при една точка малко на север от Марсилия.
Кимна и се усмихна.
— Умно.
— Какво?
Вигор му върна ножа и почука с пръст по новата точка.
— Авиньон. Рейчъл ахна.
Грей не виждаше какво толкова я е развълнувало. Обърканото му изражение очевидно го издаде. Рейчъл се обърна към него.
— Именно Авиньон е бил седалището на папството в изгнание в началото на четиринайсети век. Почти цял век папският престол е бил там.
— Вторият център на папската власт — подчерта Вигор, — Първо Рим, после Франция. Два триъгълника, два символа на власт и знание.
— Но как можем да сме сигурни? — попита Грей. — Може би всичко това е само плод на въображението ни?
— Спомни си, че вече определихме датата, когато са заложени указанията, а именно — когато папството е напуснало Рим — каза Вигор. — Първото десетилетие на четиринайсети век.
Грей кимна, но още не беше напълно убеден.
— И тези изобретателни алхимици са ни оставили още един пласт в гатанката, за да ни помогнат да определим със сигурност мястото. — Вигор посочи фигурата върху картата. — Кога според теб е бил изобретен първият пясъчен часовник?
Грей поклати глава.
— Предполагам, че е поне преди две хиляди години… или още по-рано.
— Колкото и да е странно, пясъчният часовник е изобретен по времето, когато са се появили и първите механични часовници. Само преди седемстотин години.
Грей пресметна наум.
— Тоест пак в началото на четиринайсети век.
— И определя времето, както се полага на един пясъчен часовник, насочвайки ни назад към началото на френския папски период.
Сърцето на Грей затупка по-бързо. Вече знаеха къде трябва да отидат. Заедно със златния ключ. В Авиньон, френския Ватикан. Долови същото вълнение у Рейчъл и вуйчо й.
— Давайте да се махаме оттук — каза Грей и бързо ги поведе през тунела към първия вир.
— Ами гробницата? — попита Вигор.
— Съобщението за откритието ще трябва да почака. Ако Драконовият двор се добере дотук, ще открият, че вече са закъснели.
Щом стигна до вира, Грей коленичи, нахлузи маската си и потопи глава във водата, за да съобщи на другите добрата новина.
И щом главата му се озова под водата, радиото му оживя, със силен и дразнещ статичен шум.
— Кат… Монк… чувате ли ме?
Отговор нямаше. Грей си спомни думите на Кат за някакъв проблем с връзката. Заслуша се. Сърцето му се разблъска още по-силно.
По дяволите!
Извади глава от водата.
Шумът не беше статичен. Заглушаваха ги.
— Какво? — попита Рейчъл.
— Драконовият двор. Вече са тук.
КРЪВ ВЪВ ВОДАТА
26 юли, 13:45
13. Александрия, Египет
Кат се полюшваше, тласкана от леките вълни.
Преди десет секунди радиото й окончателно беше отказало. Беше излязла на повърхността да провери как са нещата при Монк. Завари го с бинокъл на очите.
— Радиото… — започна тя.
— Нещо не е наред — прекъсна я той. — Повикай другите.
Тя реагира моментално, изви се и краката й щръкнаха високо над водата. Тежестта я запрати във вертикално гмуркане. Изпусна въздуха от жилетката си и потъна като камък.
Без да сваля очи от приближаващия се тунел, тя посегна с другата си ръка да освободи катарамите, които придържаха жилетката и кислородната й бутилка. Някакво движение при входа на тунела я спря.
Човек във водолазен костюм изскочи от тунела. Със синя ивица през гърдите на черния костюм — значи беше Пиърс. Воят в ушите й не спираше. Нямаше начин да го предупреди.