Вихър
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-885-7
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Скапан подлец. Не знаех, че мръсникът има достатъчно мозък да ме проследи. Ще подсвирне „Бони Белс“ на своя гроб, ако някога получи пари от лорд Килгър. Дава ми поличка, която е с древния десен на овцекрадеца Кембъл, и твърди, че не може да я отличи от карето на рода Килгър. Ха. Сега какво имаме тук? Хм… Хм…
Смях.
— Ха, шефе, това е интересно.
Стен се обърна:
— Какво имаш, друже?
— Спомняш ли си малкия Пит Лейк? Метеорологът от флота, който бяхме зачислили в „Богомолка“ на времето?
— Забравил съм.
— Беше по времето, когато трябваше да взривим язовирите на онази планета, със съществата, които изглеждаха като невестулки и миришеха като тях? Трябваше да го сторим при започването на дъждовния период, за да не нанесем максимални щети, но все пак достатъчни, та да разклатим правителството и да изпратят имперски умиротворители?
— О, да. Почакай. Метеорологът? Човек. Човекът, когото наричахме господин Гущер?
— Да, това е момъкът.
— Как, по дяволите, е останал извън затвора? Или се е изплъзнал от военния съд?
— Нямам идея. Може би сме сбъркали и момите и техните любовници са харесали действията му, и просто са крещели без дрехи. Не зная. Както и да е. Получавам писма от него понякога. Справя се добре. Има конюшни на Земята, с истински земни коне за богати момиченца. Бях го питал защо времето на Рурик е толкова сбъркано. Казва ми, че всяка голяма планета, която се върти бързо, има хубави морета, малка земна маса, високи планини и много луни, най-вероятно ще е доста неприятна.
— Разбира се — каза Стен, който не мислеше особено за времето, освен когато гледаше през прозореца. То беше просто още една част от дупката, която представляваше Рурик.
— Отправи ни малко предупреждение. За циклоните. Но при всички случаи трябва да го приемем със зрънце съмнение. Ето. Погледни сам.
Алекс подаде дългото, написано на ръка писмо на Стен. Стен го прегледа, докато не стигна частта, за която говореше Алекс, после зачете забързано — той си спомняше господин Гущер и искаше да махне писмото от ръцете си и да ги измие в банята колкото се можеше по-скоро.
„… затова и ще бъде неприятно на Джохи — ужасно студено през зимата, невероятно горещо през лятото, и, о, да — възможно е да е кое да е от двете извън сезона.
Пада ти се, проклетнико, задето си останал с униформения дракх.
Едно нещо, за което бих искал да внимаваш — и не е зле да бутнеш онзи проклетник Стен пред някое от тях заради мен, — са торнадата. Торнадата са силни кръгови ветрове, които ще те издърпат от гащите ти, ако не си под земята или встрани от тях.
Не ги подценявай — вихрушките стигат до 400–800 километра в час ротационна скорост на вятъра във вихъра, и се движат някъде със сто и дванайсет километра в час. Някъде около тези стойности измервателните инструменти се трошат, така че не смятай скоростите за максимални. Не можеш да избягаш, затова е най-добре да се скриеш.
Имам цяла камара със статистики в документите си, които мога да ти изпратя, ако си твърде любопитен какво може да направи едно торнадо — да убие хиляда души за четиридесет минути, да прекара сламка през наковалня, да захвърли четири тактически кораба, всеки тежащ по няколко килотона, на половин километър разстояние, без да споменаваме екипажите, и тъй нататък.
Най-добрият пример, за който се сещам, е Алтаир III и глупаците там, които са били достатъчно безмозъчни да построят столицата си в пояс на торнада (звучи доста като този Рурик) — и да, торнадата се държат по определен начин. Както и да е, през летен следобед градът с приблизително население от пет милиона е ударен от седемдесет и две торнада за един ден. Загинала е една пета от населението — предполагам, че не са строили укрития срещу бури.
И само за да ти покажа колко съм добър, ще ти кажа за какво да гледаш, преди фунията да те засмуче в орбита.
Първо, има пренасящи течения, които преодоляват обичайните инверсионни слоеве. Въздухът се издига на около десет хиляди метра височина и всяка въздушна струя, която стигне до горе, може да го приведе в движение. Това ще повдигне въздуха от цялата област и ще дестабилизира инверсионните слоеве.
Въздухът от струята е като гигантска тръба, която се върти на височина, и когато върховете на перестите облаци срещнат тази тръба, тя се огъва в средата от изкачващия се въздух, благодарение на ротационния вятър, който се ускорява с тежестта.