Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
— Само ми отвърна троснато, че не било моя работа. Много се ядоса, че си позволих да го попитам.
— И тогава реши да помогнеш на Стивън, нали, Бети? Защото Естърхаус го бе изоставил в най-трудния момент.
Бети се обърна с гръб към нея и се разплака. Рейчъл вдигна очи към Смит. Видя, че той изчаква търпеливо, макар и с каменно лице, Бети да се успокои. Бяха чакали толкова дълго, за да стигнат чак дотук, в Кеърфрий. Бяха платили ужасна цена, така че можеха да си позволят да изчакат още няколко минути.
Бети подсмръкна и издуха носа си в кърпичката.
— Искам да отида до банята, за да се измия.
Рейчъл се пресегна и я хвана за ръката тъкмо когато младата жена се надигна от канапето.
— Какво беше то, Бети? — прошепна Рейчъл. — Какво намерихте ти и Стивън в кабинета на Естърхаус?
Бети я изгледа колебливо.
— С какво започна тази кошмарна трагедия, Бети? — настойчиво повтори Рейчъл. — Трагедия, която доведе до смъртта на Моли, до смъртта на Стивън…
— Откъде можехме тогава да знаем, че ще се стигне до всичко това! — изкрещя Бети.
— Не е било възможно да го знаете. Но сега си длъжна да ни разкажеш какво сте открили вие двамата, ти и Стивън. Така ще успеем да сглобим последните парченца от мозайката. Ако успеем, ще можем да открием и убиеца.
Бети сви юмруци и затърка подпухналите си очи, досущ като малко дете.
— Стивън беше на мнение, че може би няма да се доберем до улики, доказващи, че Естърхаус го е предал — изрече тя. — За него предателят, подлецът, си оставал за цял живот предател и подлец. Според Стивън, съдията сигурно е постъпвал така и с други. Така че аз започнах да се ровя в документацията на съдията, за да открия файлове или папки за случаи, подобни на аферата, в която беше замесен Стивън.
— Нима си имала достъп до компютъра на Естърхаус? — учуди се Смит. — Дори и до персоналните му файлове?
— Открих персоналната му парола съвсем случайно, но никога не му признах за това.
— А успя ли да откриеш нещо в неговия компютър? — добави Рейчъл.
— Не. Не го намерих там. Беше скрито между старите папки, искам да кажа в шкафовете, където съдията държеше архива си. Там имаше дела, събирани от години.
— Какво откри, Бети?
— Папка за Норт.
— Генерал Грифин Норт?!
Бети закима изплашено.
— Отначало си помислихме, че вътре има сведения относно разследването на онази катастрофа в пустинята. Стивън предположи, че е част от доклада на комисията, разследвала смъртта на генерала. И че папката е попаднала в стария архив поради недоглеждане. Оказа се обаче, че съвсем не е така. Папката беше стара, доста овехтяла. Част от бележките в нея бяха с почерка на съдията. Този почерк мога да го разпозная дори и на сън. Останалото не беше написано от него, но от кого… това вече не знам…
Бети въздъхна.
— Оказа се, че съдията е знаел всичко за Норт. Вътре беше описан целия му живот. Имаше страници, посветени на пътуването му до Калифорния, където генералът беше намерил смъртта си, както и подробни описания на самолета, екипажа, дори и доклада за техническите прегледи…
— Докладът за техническите прегледи! — ахна Рейчъл. — Помниш ли имената на авиомеханиците в този доклад? Кой е направил преглед на самолета?
Бети поклати глава.
— Помня само, че ставаше дума за някакъв сержант.
— Не беше ли Дън? — намеси се Смит. — Това ли име беше написано в доклада?
— Да, струва ми се, че името беше Дън — колебливо промълви Бети.
— А какво толкова в тази папка привлече вниманието ти?
— От тази папка ставаше очевидно, че съдията е следил от години всяка стъпка на генерал Грифин Норт.
Рейчъл се вцепени.
— Бети, сега ме слушай много внимателно. Във всичките тези материали имаше ли нещо, което да доказва, че Саймън Естърхаус е замислял нещо срещу Норт? Моля те, опитай се да се концентрираш. По-добре ми кажи само това, което си спомняш със сигурност.
Бети замислено сведе поглед.
— Хм… Имаше една страница, посветена на маршрута на генерал Грифин Норт в Калифорния. Запомнила съм я, защото ми направи впечатление нещо необичайно — всички параграфи, освен първия — в който се описваше как генералът излетял от Вашингтон — бяха задраскани с червено мастило. Някой беше написал с едър почерк „АНУЛИРАНО“ напряко на цялата страница.
На Рейчъл й се стори, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите.
— Не спирай да мислиш за онази папка, Бети. Мисли само за папката на Норт! Успя ли да я покажеш на Моли?