Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Групичката на адмирала и вицекралицата беше пристигнала навреме за решителния мач между оцелелите отбори от квалификациите. Противниковите страни бяха по-разнообразни от обичайното — един срещу друг щяха да се изправят най-добрите отбори на базата, на Женския корпус и на цивилните граждани. Честта на Карийнбург щеше да защитава отборът на градската стража, който включваше участници и от двата пола, плюс неколцина ветерани от службите, привлечени вероятно заради опита си в играта. Мъжете от базата — с червените тениски — се смятаха за по-силния, но и по-уморен отбор, а женският тим — в синьо — за по-слабия физически, но по-умен колектив. Жълтият карийнбургски отбор включваше двама играчи, едър сержант от стражата и една кльощава секретарка, които бяха демонстрирали смъртоносни умения в единоборствата. Говореше се, че секретарката е по-страшната от двамата, притежавала почти сатанинско умение да препъва противникови играчи в купчините огнени радиали, каквито на игрището имаше четири, вече доста посмачкани.
Корделия се наведе да сподели на Екатерин:
— Между другото, Арал пръв откри този подземен вид радиали. При първото ни пътуване по тези места.
Екатерин вдигна вежди впечатлена. Джоул преглътна смеха си. Чувал бе тази история.
Майлс поведе Таура и Лизи да разгледат и след миг гласът му стигна до Джоул и останалите:
— Не, миличка, не може да галиш шестокракото. То ще ти отхапе ръката и после баба ще трябва да го екзекутира, а това няма да е честно към бедната животинка, нали така? — Сърдито съскане подчерта думите му.
Джоул проточи врат, а Екатерин изправи притеснено гръб. Край страничната линия на игрището имаше голяма клетка с едно от култовите местни създания. Голямо беше колкото прасе, но с по-дълги крака, завършващи с ноктести лапи — шестокрако, плосколико и безврато, с остра и тежка човка като на папагал. Ръждивочервената му козина беше кажи-речи единственото привлекателно нещо в него, стига да изтърпиш вонята.
Експедицията до минизоологическата градина скоро приключи, без някой да е загубил ръката си. Майлс върна децата, ухилен до уши, и седна със стон на мястото си.
— Защо има шестокрако? Някой да не е решил, че му трябва талисман? — попита Джоул.
— Разбрах, че има строги правила за заплахи от диви животни на игралното поле.
— Вярно е.
— Проблемът е, че всички животни, които са в състояние да се движат, са избягали, подплашени от тази ваша шумна окупация. Затова снощи една ловна дружинка е уловила няколко, за да ги пускат на игрището. По едно на мач. За да е честно и прочие.
Джоул изкриви лице.
— За играчите разбирам, те са въоръжени със стикове. Но как ще се пазят невинните зяпачи?
— Всички рефери имат зашеметители. Макар че информацията, която получих, не даде ясно да се разбере дали зашеметителите са предназначени за непокорни шестокраки или за свадливи играчи.
— И как, хм… какъв е ефектът досега?
— Разочароващ, изглежда. Почти всички животни хукнали право през публиката и избягали вдън гора, освен едно, което се напъхало в дупка при потока и още не е излязло.
— Разбирам. — Джоул се ухили и отпи голяма глътка от сайдера си. Натоварен догоре подемник с каси сайдер бе доставен преди малко от един от офицерите от логистичния отдел, чиято сестра притежаваше овощни градини и пивоварна северно от Нови Хасадар. След проточил се инвестиционен период тази година за пръв път изкарвали продукция, но само за лично ползване на семейство и приятели, като се надявали догодина да увеличат производството и за търговски цели; пак тогава трябвало да стартира и пастьоризацията. Напитката беше вкусна, макар и доста мътна и със странен цвят — пълна с витамини и животинки, без съмнение. Вицекралицата, убеден поддръжник на местното предприемачество, беше приела подаръка с радост, а офицерът от логистиката бе хукнал да се обади на роднините си с добрата новина.
Множеството се раздвижи, когато отборите излязоха на игрището, а един рефер донесе дървената топка с размерите на пъпеш и боядисана в ярки цветове. Първоначално за топка най-често използвали оръдейни гюлета, каквито се търкаляли в изобилие из старите фортове, но в днешно време предпочитаха дървени и дори пластмасови топки, защото осигуряваха по-добър захват и играчите можеха да ги хвърлят по-надалече. Ярките цветове бяха традиция, която водеше началото си от сетаганданската окупация.