Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
- Какво правят те, Надин?
- Не знам. - Тя впери ледения си поглед в Джаксън. - Той се нуждае от почивка. Ако насъскате този дух срещу него, аз ще...
- Ти ще какво? - попита невъзмутимо той. - Ще ми изсвириш някоя сърдита мелодийка? Моля, заповядай. Аз съм почитател на музиката за душата.
Тя сви устни, но премълча. Знаеше добре наказанието за неподчинение. Нямаше къде другаде да отиде, нямаше и къде да отведе брат си.
Зийк трепереше в ръцете й, сякаш бе малко дете, а не с две години по-възрастен от нея.
Елайза хвърли поглед към Надин, после към Джаксън. По нейна безмълвна команда музата се стрелна напред. Не я видях, но я почувствах - а също и Зийк, съдейки по изтерзания му вик. Главата му се отметна назад, а жилите на врата му изпъкнаха. Надин се склони над него, обгръщайки го с ръце.
- Съжалявам. Толкова съжалявам, Зийк.
Стара и непоколебима, Джей Ди бе упорита по природа. Беше й казано, че Зийк ще нарани Елайза, и тя бе твърдо решена да не допусне това да се случи. Лицето на Зийк лъщеше от пот и сълзи. Той почти се задушаваше.
- Моля ви - простена. - Стига вече.
- Джаксън, престани - отсякох аз. - Не смяташ ли, че е достатъчно?
Веждите му подскочиха почти до нивото на косата.
- Учиш ме какво да правя ли, Пейдж?
Куражът ми се изпари.
-Не.
- В синдиката от всеки се очаква да заслужи прехраната си. Аз съм твой бос. Твой закрилник. Твой работодател. Човекът, който се грижи да не мизерстваш из улиците като жалките крънкачи! - Той хвърли във въздуха пачка пари, които се посипаха по килима. Лицето на Франк Уийвър се взираше в нас от всяка банкнота. - Аз ще преценя кога на Езекил му е достатъчно и кога да го освободя за деня. Смяташ ли, че Хектор на мое място би спрял? Или Джими, или пък Игуменката?
- Ние не работим за тях. - Елайза направи уморен жест. -Хайде, Джей Ди, прибирай се. Аз съм в безопасност.
Духът начаса се изниза, а Зийк опря чело върху треперещите си ръце.
- Нищо ми няма - успя да изрече. - Добре съм. Трябва м само минутка.
- Не си добре. - Надин се извърна отново към Джаксън, който палеше нова пура. - Ти ни използва. Знаеше за операцията му и ни накара да повярваме, че можеш да му помогнеш. Обеща, че ще му помогнеш!
- Казах, че ще опитам - отвърна спокойно той. - Че ще експериментирам.
- Ти си лъжец. Същият си като...
- Ако това място е толкова ужасно, мило момиче, защо не си тръгнеш? Вратата е винаги отворена. - Гласът му се понижи с няколко тона. - Вратата към тъмния, студен свят. - Той издуха към нея сивкава струя дим. - Чудя се, колко ли време ще е нужно на НОБ да те пипне?
Надин се тресеше от гняв.
- Отивам в „Шатлен“. - Тя грабна якето си от закачалката. - Не желая никой да ме придружава. - И като нахлузи слушалките на главата си, излезе от стаята, тряскайки вратата.
- Надин - викна подире и Зийк, но тя не спря. Чу се как изрита нещо, докато слизаше по стълбите. Питер нахлу през стената, бесен, че са го обезпокоили, и отиде да се муси в ъгъла.
- Мисля, че е време да вдигаме платната за вкъщи, капитане - каза твърдо Елайза. - Правим това вече от часове.
- Чакайте. - Джаксън посочи към мен с дългия си пръст. -Не сме опитали още тайното си оръжие. - Когато се намръщих, той наклони глава. - Хайде, стига, Пейдж. Не се инати. Влез в сънорамата му заради мен.
- Нали вече го обсъждахме. - Главата започваше да ме стяга. - Не правя прониквания.
- Аа, не правиш. Разбирам. Не знаех, че имаш длъжностна характеристика. Всъщност не, почакай - аз не съм ти писал такава. - Той смачка пурата си в пепелника. - Ние сме зрящи. Неестествени. Не сме като твоето татенце, да си седим в офиса в квартал „Барбикан“ от девет до пет и да сърбаме чай от стиропорени чашки. - Изведнъж той доби отвратен вид, сякаш не проумяваше колко слепи могат да бъдат хората. - Е, някои от нас не искат стиропорени чашки, Пейдж. Искат сребро и коприна, истински неща и духове. - Аз го зяпнах с увиснала челюст. Той отпи огромна глътка вино, вперил поглед през прозореца. Елайза поклати глава.
- Това вече става нелепо. Защо просто не...
- Кой ти плаща?
Тя въздъхна.
- Ти, Джаксън.
- Правилно. Аз плащам, ти изпълняваш. А сега ще бъдеш ли така добра да изтичаш догоре и да викнеш Даница. Искам и тя да види магията.
Със стиснати устни Елайза напусна стаята. Зийк ми хвърли изтощен, изпълнен с отчаяние поглед.
- Джакс - насилих се да заговоря отново аз. - В момента наистина не съм във форма. Мисля, че всички имаме нужда от малко почивка.
- Утре можеш да си вземеш половин ден, миличка - отвърна разсеяно той.
- Не съм способна да влизам в чужди сънорами. Знаеш това.
- Е, опитай. Заради мен. - Той си наля още вино. - От години чакам този момент. Сънебродница срещу нечитаем. Върховният етерен сблъсък. Не бих могъл и да си представя по-умопомрачително и върховно изживяване.