Чуждо тяло [bg]

Дженифър не каза нищо.

— Върнахме се тук, за да разберем дали си размислила върху думите ми — продължи той с уморен глас. — Искаме да ни кажеш какво те е накарало да се усъмниш в сърдечния пристъп на баба ти. Това е всичко. Кажи ни и веднага ще се озовеш в хотела си.

— Нищо няма да ви кажа, мръсници такива — изсъска Дженифър. — Ако искате да ви се размине, по-добре ме пуснете веднага.

Кал погледна към Даръл.

— Мисля, че ще й е нужно повечко време, за да осъзнае положението си, преди да започне да ни сътрудничи. Сега трябва да си сложа малко лед на рамото.

— Мисля, че си прав — каза Даръл и се изправи. — И на мен ми бучи главата, ледът ще помогне.

— Ще се върнем — каза Кал на Дженифър. Той също стана, опитвайки се да не движи лявото си рамо, и примижа от болка.

Дженифър не каза и дума, докато двамата куцукаха към вратата.

След като заключиха горната врата, Даръл попита Кал дали наистина смята, че правилната тактика е да се държат мило с нея.

— Прав си — каза Кал и отиде до таблото с бушоните. Отне му известно време да разбере кои точно са за мазето, но щом ги откри, побърза да ги развие.

— Малко тъмнина ще ни помогне — промърмори той.

Малко по-късно, докато прекосяваха поляната към къщата, Кал отново заговори:

— Нали ти казах, че е истинска тигрица.

— Така е! — съгласи се Даръл. — Хвана ме напълно неподготвен. Мислех си, че вече е напълнила гащите. Между другото, какво е това „стокхолмски синдром“?

— Нямам никаква представа — отвърна Кал. — Смяташ ли, че има някакъв шанс да проговори? Вече не съм толкова убеден, както в началото.

— Що се отнася до мен, аз изобщо не съм убеден в това.

— Може би ще се наложи отново да молим Вийна за помощ — каза Кал. — Тя вече е говорила с нея.

— Идеята не е лоша. Тя ще играе ролята на доброто ченге, докато ние двамата ще сме лошите ченгета, нали ме разбираш?

— Напълно — отвърна Кал. — Страшен си!