Опиянена от теб

Заварих го да ме чака, когато пристигнах в бара. Изглеждаше много добре в идеално изгладените си светлокафяви панталони и бяла риза с навити ръкави и разкопчана яка. Облеклото му бе небрежно-елегантно, но не му помагаше да изглежда спокоен. Нервите му бяха опънати като тетивата на лък, целият трептеше от напрежение.

— Здравей, Ева — поздрави той и отново ме целуна и по двете бузи с онова пресилено приятелско чувство, което ме бе подразнило и първия път. — Enchante.

— Доколкото разбирам, днес май не ме приемаш като твърде руса.

— О! — Усмихна се, но погледът му остана непроменен. — Заслужих си го!

Седнахме на една маса до прозореца и малко след това ни обслужиха.

Заведението, в което се намирахме, изглеждаше старо. Таванът беше облицован с метални плочи, но тъмното полирано дърво по пода и изящно резбованият бар подсказваха, че по някое време тук вероятно се е помещавала ирландска кръчма. Сега интериорът бе осъвременен с хромирани елементи и стойка за бутилки зад бара, която приличаше на някаква модернистична скулптура.

Жиро съвсем открито ме разучаваше, докато келнерът наливаше виното. Не знам какво точно очакваше да види в мен, но определено търсеше нещо.

Докато отпивах от прекрасната сира8, той се облегна удобно на стола и започна да върти виното в чашата си.

— Срещала си се с жена ми.

— Да, познавам я. Много е красива.

— Така е. — Той сведе поглед към чашата си. — Какво друго мислиш за нея?

— Какво значение има моето мнение?

Погледна ме отново:

— Смяташ ли, че ти е съперница? Или заплаха?

— Нито едно от двете.

Отпих и забелязах черното бентли, което паркира в тясното пространство до бордюра точно пред прозореца, до който седях. Ангъс беше зад волана и очевидно никак не му пукаше от знака за забранено паркиране, който се намираше точно пред него.