![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/2/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Хименес Марк
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 789547691438
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
- Защо са отвлекли Грейси?
- Полковник, още нещо: не вземайте пленници. Убийте тези мъже, всички до един, и изгорете всичко до основи.
- Защо?
- Просто го направете. Заради Грейси.
Връзката прекъсна.
Бен пусна телефона в раницата на агент О’Брайън.
- Били сте полковник от армията? - попита О’Брайън.
Бен кимна.
- Какво каза Джан?
- Че планират да убият президента.
- Знаех, че е нещо голямо.
- И че вашият директор ще пожертва Грейси, за да се добере до тях.
- Кучият му син. - О’Брайън поклати глава. - Полковник, нека ви помогна. Стрелям добре.
- Така и чух. - Бен се вгледа в очите на агент О’Брайън и видя в тях нещо, което навремето хората виждаха в очите на Бен Брайс. - Това би означавало да нарушиш заповедите отгоре.
- Полковник, записах се във ФБР, за да спасявам хора като Грейси.
Бен извади ножа си и сряза тиксото, омотано около ръцете на О‘Брайън.
- Заеми позиция на запад от лагера и остани там. - Бен се обърна към сина си и му подаде пистолета си. - Джон, ти остани тук. Натисни детонатора, когато видиш сигналната ми ракета, и се прикрий. Когато всичко това се взриви, ще валят камъни. - Той погледна сина си в очите. - Каквото и да се случи, Джон, не мърдай от това място, разбра ли?
Джон кимна.
Елизабет Брайс влезе в католическата църква. Тя тръгна по пътеката заедно със Сам и Кейт, покрай дървените пейки, плътно заети от богомолци, дошли за литургията в 7:30 часа. Очите й бяха приковани в разпятието, обвито в бял покров високо над олтара. Върбови клонки и бели великденски лилии красяха олтара. Стъклописите изобразяваха мъ- ките на Христос.
Главите се обръщаха след нея; децата я сочеха; родителите предлагаха мълчаливото си съчувствие. Стигнаха до една свободна пейка в предната част; Сам и Кейт седнаха навътре. Елизабет седна до пътеката. Беше дошла за великденската неделна литургия. Беше дошла да се моли на бог и на Бен Брайс.
Сега само Господ и Бен Брайс можеха да спасят дъщеря й.
Бен трябва да убие тези хора, за да спаси Грейси.
Не обичаше да убива, но убиването беше негов занаят.
Беше заел позиция зад едно паднало дърво, върху което беше облегнал снайпера си. Беше на не повече от триста метра разстояние от лагера и ясно виждаше всички хижи. План А беше прост: вкарваше по един куршум в главите на всички при излизането им от хижите. Със заглушителя и малко късмет той можеше да избие целия лагер преди още да са пили сутрешното си кафе.
Бен постави окото си на мерника и огледа лагера.
Църковната музика започна. Едно момиче от олтара с коледна свещ в ръка тръгна по пътеката между пейките покрай Елизабет. Зад нея вървяха други момичета със свещи, поставени във високи свещници, а след тях крачеше момче, което носеше разпятието върху стойка. След него беше дяконът с Библията. Последен беше отец Ранди. Когато той мина покрай нея, очите им се срещнаха.
В една от хижите светна лампа. Бен насочи снайпера си натам. Някаква фигура, очертана на фона на светлината, се появи в обсега му. На триста метра разстояние и при никакъв вятър щеше лесно да го улучи. Вратата на хижата се отвори и оттам излезе някакъв мъж. Той се прозя и се протегна, предоставяйки му идеалната възможност за стрелба. Бен завъртя копчето за балистична корекция на снайпера, така че тялото и главата на обекта да се изравнят с двете хоризонтални линии на мерника му. Не беше се прицелвал със снайпера си в човешко същество повече от трийсет години. Убийството на хора беше нещо, с което човек живееше до края на дните си. Беше живял с убийствата си от тогава, щеше да живее с убийствата си и от днес.
Бен си пое дълбоко въздух, издиша и натисна спусъка.
Мъжът падна.
Добрият снайперист винаги продължава да наблюдава улучения обект, защото другарите му обикновено го претърсват или вземат оръжието му. Това беше грешка. Грешка, която някакъв друг мъж от хижата правеше. Той обаче бързо се отдръпна от полезрението му, показа пушка през вратата и изстреля два патрона във въздуха - изстрелите отекнаха из планината. По дяволите! Бен държеше мерника прицелен в мястото, където главата на втория мъж щеше да се появи, когато погледнеше навън, а той беше сигурен, че ще го направи.