Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Лондонският край обаче — кракът на Поляков — бил ограничен само до първоначалния магически кръг. Скордено, Де Силски, цялата група — те можели да вилнеят в чужбина и да блъскат като луди за Мерлин далече от дома. Тук обаче, в Лондон, операцията с участието на брат Поляков, начинът, по който е завързан възелът, е много голяма тайна по една много специална причина. Ти, Пърси, Бил Хейдън и Рой Бланд. Вие четиримата сте магическият кръг. Нали така? Нека сега да предположим как действа той, вече по-подробно. Има една къща, това всички го знаем. Въпреки това срещите в нея несъмнено се организират много внимателно, нали? Кой се среща с него, Тоби? Кой работи с Поляков? Ти? Рой? Бил?

Смайли хвана дебелия край на вратовръзката си, обърна копринената подплата навън и започна да си бърше очилата.

— Всички го правите — отговори той сам на въпроса си. — Как става това? Понякога Пърси се среща с него. Предполагам, че Пърси играе ролята на строгия ръководител: „Не е ли време да си вземете отпуск? Чували ли сте се с жена си тази седмица?“. Пърси го бива в тези неща. Само че комисията „Черна магия“ не използва Пърси много често. Пърси е голямата клечка и стойността му не бива да се обезценява. После идва ред на Бил Хейдън; Бил се среща с него. Мисля, че това се случва по-често. Бил впечатлява с познанията си за Русия и може да бъде забавен. Имам чувството, че той и Поляков много биха си допаднали. Струва ми се, че Бил е в целия си блясък, когато се стига до инструктажа и въпросите, не мислиш ли? Когато иска да е сигурен, че до Москва ще стигнат правилните послания? Понякога взима Рой Бланд със себе си, друг път изпраща само Рой. Сигурно са го уточнявали помежду си. А Рой пък е икономически експерт, освен това е голям специалист по сателитните държави, така че има какво да си говорят и на тази тема. Понякога, Тоби, сигурно на рождения ден или на Коледа, или пък когато трябва да се поднесат специални благодарности и пари — виждам, че е отделено цяло състояние за забавления, да не говорим за премиите, — понякога, за да стане по-весело, отивате и четиримата и вдигате чаши за величието в чужбина, за Мерлин, чрез неговия пратеник Поляков. Накрая предполагам, че самият Тоби има за какво да си говори с колегата Поляков. Обсъждат неща от кухнята, разни дреболии от живота в посолството, които са толкова полезни на съгледвачите в ежедневните им занимания по наблюдение на резидентурата. Така че Тоби има и солови акции. В края на краищата не бива да пренебрегваме местния потенциал на Поляков, независимо от ролята му на лондонски представител на Мерлин. Не всеки ден попадаме на опитомен съветски дипломат в Лондон, който се храни от ръката ни. Малко обучение за работа с фотоапарат и Поляков може да е много полезен и у дома. При положение че не забравяме приоритетите.