Преместването на Марс [Moving Mars]

Ти Сандра ме предложи за свой асистент, нещо, което много ме притесни, а после — и за посланик на „Ерзул“ към петте най-големи ОМ.

— Ти си известна — каза ми тя на чаша силен жасминов чай в офиса си на станция Олимп. — И олицетворяваш нещо специално за нас, нещо, което е общо за всички. Имаш добри връзки, защото си от Мейджъмдар, а имаш и роднини, прехвърлени на „Кайлетет“. Имаш умения в мениджмънта и политиката. Била си на Земята, а аз — не.

— Това пътуване беше пълен провал — припомних й аз.

— То е било първата стъпка от един дълъг процес — поправи ме тя.

Говореше кратко и ясно, внимателно подбираше думите си и не сваляше поглед от мен. Никога не е била толкова сериозна.

— Явно си щастливо омъжена.

— Да — отговорих.

— И имаш възможност да прекарваш известно време далеч от Иля и да работиш самостоятелно.

— Той ми липсва.

— Ще говоря направо — заяви Ти Сандра. — Заради славата си можеш да помогнеш на мен и на… „Ерзул“. Сигурно си забелязала, че съм амбициозна жена.

— Сигурно си забелязала, че аз не съм — пошегувах се в отговор.

— Ти си способна, но не познаваш добре себе си. В теб живее някой, който иска да излезе и да върши важни неща. Но не си попадала в подходяща ситуация и на подходящи колеги, нали?

Извърнах глава, защото се притесних от този анализ.

— Четох докладите на Мейджъмдар за пътуването до Земята. Добре си се справила. Битрас също до известна степен, но неговите слабости са го препънали и така е завършило всичко. Ако Земята е искала да сключи споразумението с него, не биха се съобразявали с нищо. Така че не се обвинявай за това, което се е случило.