Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
426. Подкожна тлъстина. Когато човек яде повече мазнини, захар, нишесте и белтъчини, отколкото му са необходими, излишъкът се превръща в подкожна тлъстина. Когато човек приема твърде малко „гориво“, той изразходва част от собствената си тлъстина и отслабва. Тази тлъстина, която всички хора притежават в по-голяма или по-малка степен, служи не само като склад за гориво, но наред с това топли човека като одеяло.
427. Калории. Стойността на храната като гориво се измерва в калории. Водата и минералните соли нямат калории — те не съдържат гориво или енергия. Мазнините са богати на калории — два пъти повече от нишестето, захарта и белтъчините. Маслото, маргаринът, растителното масло, които са почти изцяло съставени от мазнини, сметаната И майонезата, съдържащи също така доста мазнини, са богат източник на калории.
Захарите и сиропите са също висококалорийни, защото се състоят изцяло от въглехидрати и не съдържат несмилаема целулоза.
Зърнените храни (които ядем във вид на каша, хляб, бисквити, макарони, пудинг и т. н.) и зеленчуците, съдържащи нишесте (като картофи, фасул, царевица) са висококалорийни поради голямото количество нишесте в техния състав.
Месото, птиците, рибата, яйцата, сиренето са висококалорийни поради съчетанието на белтъчини и мазнини. Повечето от нас консумират всекидневно по-малки количества от тези храни и затова получаваните от тях калории са по-малко в сравнение с калориите от зърнените храни и зеленчуците, съдържащи нишесте. Млякото е отличен източник на калории, тъй като съдържа захар, мазнини и белтъчини и защото лесно се поема в големи количества.
Пресните и варените плодове дават значително количество калории поради наличността на естествени захари в техния състав. Бананите и сушените плодове имат по-висока калорийност в сравнение с картофите. Калорийността на зеленчуците варира от средно висока до ниска. (Калориите се получават главно от нишестето и от захарите.) Зеленчуците с относително най-висока калорийност са картофите, царевицата и бобовите растения. Среднокалорийните са: грахът, цвеклото, морковите, лукът, пащърнакът, тиквата, тиквичките. Нискокалорийни са: зеленият фасул, зелето, карфиолът, целината, патладжаните, спанакът, доматите, марулята, аспержите, брюкселското зеле.
РАЦИОНАЛНО ХРАНЕНЕ
428. Отнасяйте се разумно към храненето. Стойността на храните се определя не само от калориите, витамините или от минералните соли. В крайна сметка за всеки човек е необходимо правилно балансиране между високо- и нискокалорийните храни, както и правилно съотношение между всички хранителни вещества. Ако човек обръща внимание само на едната страна от храненето и забравя другите, това ще доведе до редица нарушения в неговия организъм. Например младо момиче с фанатично упорство се старае да отслабне. Тя не яде храни, за които е чувала, че са по-висококалорийни, и се опитва да живее само със зеленчукови сокове, плодове и кафе. Ако така продължава, тя ще се разболее. Сериозна майка, но с погрешно схващане, че в храната само витамините имат значение, а нишестетата са второстепенни, сервира на детето си за вечеря само салата от моркови и грейпфрут. От такава вечеря нещастното дете не може да извлече дори калориите, необходими за един заек. Пълната майка се срамува, че детето и е слабо, и започва да му поднася само висококалорийни храни. Те още повече потискат апетита му. А като ги поема в малки количества, детето получава недостатъчно минерални соли и витамини.
429. Просто ръководство за храненето. Храненето изглежда много сложна работа, но всъщност не е. За щастие майката не е длъжна да измисля някакво съвършено меню за своето дете. Експериментите на д-р Дейвис и други показват, че самият организъм на детето в крайна сметка се стреми към осигуряване на добре балансирано меню (т. 409), при положение че не е насилвано и няма насадени предубеждения към храните и че му предлагат за избор достатъчно разнообразна, пълноценна, естествена, непреработена храна. Родителите трябва да имат обща представа за съчетаването на различни видове храни, необходими за пълноценното хранене, а също така да знаят с какво могат да заменят храните, които детето не иска. Общо казано ежедневната храна на детето трябва да включва:
1. Мляко (в какъвто и да е вид), желателно 300 мл — 1 л.
2. Месо, птици или риба.
3. Яйце (допълнителното яйце частично заменя месото и обратно, но за предпочитане е да се дават и двете — и яйце, и месо).