Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Видя ли какви мисли ни хрумват, като се съсредоточим?
— Но жабите са непоносими.
Фламингото представляваше съчетание от прави, извити, неподвижни и подвижни линии. Лиско се приближи към него и сърцето му се напълни с нещо непознато, което го припари. Да го заговори ли? За първи път се поколеба, а сърцето му тупаше. Защо? И каква бе тази парлива течност в него?
— Димби, с мен става нещо… досега не съм усещал подобна течност в сърцето.
Лисичето желаеше да сподели всичко за Синьото фламинго, за копнежа си по внезапно изскочилата пред него красота, и то тъкмо с Димби, най-сериозния член от бандата, но Димби го нямаше, мястото му до стената зееше празно.
Жабите продължаваха да мълчат, не беше се променило нищо, но на лисичето му се стори, че очите им едва забележимо са се изострили, може би от промяната на светлината, тъй като
слънцето се премести. И Димби, разбира се. Това се очакваше, досега в приключенията им ставаше все същото: най-напред Мокси, после Домби и накрая Димби. Появата им се извършваше по обратен ред: най-напред Димби, после Домби и накрая Мокси. Мокси се завръщаше обикновено сърдит. Но съществуваха ли причини за безпокойство? Да помисля, рече си Лиско. Първо — аз съм сам и крепя една стена да не падне. Второ — срещу мен стоят един милион, а може би и два милиона жаби. Те стоят кротко, мълчат си, не ме заплашват, нищо не могат да ми сторят, не ми пречат да подпирам. Защо тогава се дразня? Пък няма да се дразня. Лисичето изправи глава и опъна тяло, подпря още по-здраво стената. Синьото фламинго дори не трепна. Беше ли разбрало, че към него се приближава някой? Лиско познаваше сто и два начина за приближаване към непознати и четири начина на заговаряне. Но сега беше смутен, не можеше да измисли нито как да се приближи, нито какво да каже. Да речем, че започне така: „Хей, при вас ли падна топката ми?“ или „Вие ме излъгахте, канарчето се оказа неприятно“, или „Всичко е въпрос на лично усещане и трябва да ви се извиня, че ви натрапих листото, на което е написано, че две и две прави четири плюс.“ Днес нещо със започването не вървеше и сърцето продължаваше да бие неспокойно, а Синьото фламинго не издаваше с нищо дали е разбрало за приближаването му. Разбира се, най-добре ще бъде, ако Синьото фламинго е чувало за Лиско, тогава разговорът би тръгнал леко. И друг път съм бил срещу жаби. Но къде? Аха, жабите тогава врякаха и ме наричаха луд. Вече се повтарям. Но Синьото фламинго — никога.
— О, Димби, здравей!
— Аз се върнах.
— Знаех си.
— Знам, че си знаеш, но не мога да те оставя сам срещу един милион. Поне да бъдем двама… Видях те отдалеч, много мислиш, какво толкоз мислиш?
— За хубави неща.
— Когато те наблюдават тези проклетници?
— Подпирай и мисли.
Димби се хвана за стената и се обърна към жабите. В главата му не се задаваше никаква мисъл, цялото му внимание бе насочено към тълпата на поляната. Дори забрави, че е време да се появи Домби, но и самият Домби се появи тихомълком, само изръмжа нещо срещу жабите и се залепи за стената.
— Знаех, че ще се върнеш — усмихна се Лиско.
— А пък аз искам да знам докога ще стоим срещу тази зорко наблюдаваща ни империя?
Домби се страхуваше. За него нищо на този свят не можеше да се развие невинно, всичко трябваше да се превърне в заплаха, да предизвика страх. Един милион! Жаби! И всяка те гледа поотделно. Един милион живи същества те коментират. А Лиско ме кара да мисля при това положение. Лиско е ненормален.
— Лиско е луд! — рече Мокси и се приближи. — Това е едно много лудо същество и ако не се осъзнае навреме, има да патим. — Магарето подпря стената. — Цял живот ми е причинявал неприятности от най-различно естество. — Мокси очакваше някой да каже нещо, но тъй като никой не се обади, промълви: — Аз се върнах.
— Знаех си — усмихна се Лиско.
— Знам, че знаеш, но някой ден ще те изненадам и няма да се върна, да видим тогава какво ще знаеш.
— Ако не се върнеш, ще те почакаме и ще тръгнем да те търсим.
— Защо?
— Защото си приятел.
— На мен ми е противно да ме търсите, противно ми е да бъда с вас, особено с тебе, защото не искаш да си живеем живота, а измисляш приключения! И сега кой ме караше да се залепя на стената, а? И то два пъти. За нищо. За удоволствието на жабите.
— Млъкни, Мокси.
— Няма.
— Млъкни да чуем жабите.
— Нищо няма да чуеш, жабите мълчат. Това не са жаби, а дяволи. Ще видите, тези противни същества ще излязат или духове, или дяволи, но в никакъв случай жаби.
— Предполагам, че сега е техен ред — рече Лиско. — Сега ще говорят те.
Най-напред трепна петата жаба, тази с опашката, тя просто помръдна последните три милиметра на опашката си, като се надяваше, че ще остане незабелязано. Другите жаби, тъй като нямаха опашки, помръднаха клепачи и поляната пред стената промени цвета си.