Просяк, крадец

Още веднъж трябва да се усъмня в предупреждението на баща ми, че в нашия род хората се раждат без късмет.

Получих няколко писма от майка си. Както обикновено узнала е адреса от баща ми, на когото аз пиша, воден от суетното предположение, че моите писма са единственото, което го възпира да не се хвърли в Мичиганското езеро. Писмата на майка ми сега са написани в по-мек тон. Тя смята, че решението ми да не остана на свръхсрочна служба е свързано с нейните протести и е доказателство за дългоочаквана проява на зрелост от моя страна. Сега писмата й завършват с думите: „С обич, мама“. Години наред тя се подписваше само „Мама“, с което, както правилно съм разбрал, е искала да покаже пълното си отвращение от мене. Отвърнах на любезността й, като подписах единственото си писмо до нея с думите „С обич, Били“.

Тя ми пише, че новата й работа като режисьор й доставя удоволствие, което никак не ме изненадва, като знам как обича да се разпорежда с хората около себе си. Пише много ентусиазирано за актьорския талант на братовчеда Уесли. Би трябвало и аз да се замисля за тази професия, тъй като не по-зле от всеки друг мога да бъда лицемерен или искрен, ала вече е много късно. Майка ми пише също, че Уесли искал да ме види. Какво ли трябва да му кажа за поздрав? Добре дошъл, Братко Страдалецо.

Велики Боже! Два дни след като написах горните редове, се появи Моника, придружена от един германски богаташ на средна възраст, който търгува със замразени храни. Тя, изглежда, е в цветущ период, наконтена с лъскави, скъпи на вид дрехи и със сресана коса. До този момент се преструва, че не ме познава, но това може и да е затишие пред буря. Преследват ме мисли за бягство.