Маршрут 666
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маршрут 666». Краткое содержание книги:
Папката полетя към таблата. Внезапно отвън долетя басовото боботене на служебния катер, който насочваше нос към доковете. Рано се връщат. Двигателят работи някак по-гърлено, помисли си той. Май се нуждае от реглаж.
По дъските се разнесе тропот от бягащи крака, вратата се завъртя на пантите си и се блъсна в стената. В помещението нахлу група мъже с черни неопрени без отличителни знаци и боядисани в черно и зелено лица. От вратовете им висяха гумени раници, наподобяващи дисаги.
— Къде са водолазите? — прогърмя водачът им — едър мъжага с тексаски акцент.
— Вадят един чопър от Ийст Ривър — отвърна Сноу и погледна към акостиралия на пристана плавателен съд. — Вие вторият отряд ли сте? — Вместо познатото синьо-бяло полицейско катерче във водата се поклащаше малък боен кораб с мощен двигател и боядисан в защитни цветове корпус.
— Всички ли са там? — попита мъжът.
— Всички освен мен. Кои сте вие?
— Бъди сигурен, че не сме роднини на майка ти, приятел! — изръмжа онзи. — Трябва ни човек, който да ни покаже най-краткия път до страничния канал на Уест Сайд, при това веднага!
Сноу усети как нещо го присвива под лъжичката.
— Нека се свържа по радиостанцията с командира на…
— Нямаме време. Ти не можеш ли?
— Е, познавам теченията покрай цялата брегова ивица на Манхатън… Това е основна част от подготовката на всеки полицейски леководолаз…
— Можеш ли да ни заведеш? — нетърпеливо го прекъсна едрият мъж.
— Вътре ли искате да проникнете? Трябва да ви предупредя, че повечето тръби имат решетки или са прекалено тесни за…
— Кажи да или не!
— Май да — потрепна гласът на Сноу.
— Име?
— Сноу. Полицай Сноу.
— Скачай в катера!
— Ами костюм, кислород?
— Имаме всичко необходимо. Ще се облечеш на борда.
Сноу стана от стола и последва мъжете на кея. Не му приличаше на покана, която може да откаже.
— Още не сте ми казали кои сте… — подхвърли той Мъжът стъпи с единия си крак на борда и се обърна:
— Командир Рачлън, началник на отряд „Синьо–7“ на тюлените. Това стига ли ти?
Щом Сноу се прехвърли през борда, катерът изрева и рязко се отдели от кея.
— Хей, внимавай с руля! — извика на кормчията командирът и направи знак на Сноу: — Сега чуй каква е работата… — Бръкна под тапицираната седалка и измъкна непромокаема карта. — Екипите са общо четири, по два на обект… — Огледа се наоколо и повиши глас: — Донован!
— Сър? — скочи някакъв младеж, слаб и жилав дори в безформения неопрен. Чертите на лицето му бяха скрити под дебел пласт боя.
— Донован, ще бъдеш двойка със Сноу!
Тишината, която последва, очевидно издаваше нежеланието на Донован.
— Какво става? — попита най-сетне Сноу.
— Задачата е ПР — отвърна Рачлън.
— А?
— Подводно разрушение — изгледа го смръщено командирът. — Повече не ти трябва да знаеш.
— Това има ли връзка с последните обезглавявания?
— Задаваш прекалено много въпроси за дебелогъзо сукалче, което се гмурка във ваната на мама и се води полицейски водолаз! — остро го нахока командирът.
Сноу замълча, без да смее да погледне към Донован.
Рачлън разгърна някаква карта и заби пръст в голяма синя точка:
— Можем да влезем оттук! Но новата пречиствателна станция прави района непригоден за целта ни, затова ще ни заведеш ей тук! — Пръстът му се заби в друга синя точка.
Сноу се наведе над ламинираната карта. Най-отгоре с калиграфически букви беше изписано: 1932. ОТВОДНИТЕЛНИ И БИТОВИ КАНАЛИ НА УЕСТ САЙД, ДОЛЕН КВАДРАНТ. Под заглавието имаше лабиринт от тънки пресичащи се линии. Някой бе нанесъл точици на три места откъм западната страна на парка. Приковал очи в плетеницата, Сноу потъна в напрегнат размисъл. Най-лесно можеше да се проникне откъм канала „Хумболд“, но оттам пътят до Западния страничен бе прекалено сложен и дълъг. Освен това не изпитваше никакво желание отново да се връща там. Направи опит да си спомни безкрайните учения с малките лодки, които се завираха из мръсните канали. Къде още се оттича страничният на Уест Сайд?
— Есе ли ще пишеш? — втренчи се в него Рачлън. — Побързай, защото времето ни е кът.
Сноу вдигна глава. Знаеше един път. Един много пряк път. Добре, стисна зъби той. След като сами си го търсят…
— През самата пречиствателна станция в долното течение на Хъдзън — рече. — Директно през главния утаител.
Отговори му тишина и той неволно се огледа.
— Това означава да се гмурнем направо в лайната, а? — подметна някакъв много дебел глас.