Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
И все пак това са обикновени предпазни мерки, вземани от обикновени хора, докато мерките, с които се предпазват царете, са изключителни. Никой, бил той човек или животно, не бива да види как царете на Лоанго се хранят или пият, иначе ще умре. Ако любимо куче влезе в стаята, където царят обядва, той нарежда на място да го убият. Веднъж собственият син на царя, момче на дванадесет години, видял неволно как царят пие. Той незабавно наредил да го облекат и нахранят богато, след което дал заповед да го нарежат на четири парчета и да го разнесат из града, като съобщят, че е видял царя да пие. „Когато царят пожелае да пие, му донасят чаша вино. Онзи, който му я носи, държи звънец и като поднесе чашата на царя, се обръща с гръб към него и дрънка със звънеца, при което всички присъствуващи падат по очи на земята и стоят така, докато царят пие… Храненето му става до голяма степен по същия начин. За целта има специална къща, където слагат яденето му на бенза, т.е. маса. Той отива там, затваря вратата, а когато свърши, чука и излиза навън. Така никой не може да види как царят яде и пие. Защото смятат, че ако някой види, царят незабавно умира.“ Остатъците от храната му заравят, за да не попаднат в ръцете на заклинатели, които с тяхна помощ да направят на монарха фатална магия. Подобни били правилата, спазвани от царя на съседно Каконго — смятало се, че той ще умре, ако някой от поданиците му го види да пие. Тежко престъпление е да видиш и царя на Дахомей по време на ядене. Когато пие пред хора, нещо, което прави само в извънредни случаи, той се крие зад завеса или около главата му държат носни кърпи и всички присъствуващи се хвърлят по очи на земята. Когато царят на баньоро, в Централна Африка, отива да пие мляко в мандрата, всички мъже трябва да напуснат заграденото царско селище, а всички жени да покрият главите си, докато не се върне. Никой не бива да го види как пие. Една от жените му го придружава до мандрата, подава му гърнето с мляко, но се извръща, докато той не го изпразни.
3. Табу върху откриването на лицето
Може би в някои от изложените по-горе случаи относно храненето и пиенето в строго усамотение е скрито намерението по-скоро да се попречи на злите влияния да влязат в тялото, отколкото да се предотврати бягството на душата. С положителност това е в основата на някои обичаи, спазвани при пиене от туземците по поречието на р. Конго. За тези хора например разказват, че „едва ли има туземец, който би посмял да погълне някаква течност, преди да призове духовете. Един от тях непрекъснато дрънчи със звънец, докато трае пиенето, друг прикляка и опира лявата си ръка на земята, трети си покрива главата, друг пъха стрък трева или листо в косата си или пък прави с глина белег на челото си. Този фетишки обичай приема различни форми. Тъмнокожият се задоволява с обяснението, че това са начини енергично да се призовават духовете.“ Обикновено в тази част на света вождът звъни със звънец при всяка глътка бира, която поглъща, а някое момче, изправено пред него, размахва копие „и не допуска наблизо духовете, иначе биха могли да се промъкнат в тялото на стария вожд заедно с бирата“. Същият мотив — да се предпазят от зли духове — вероятно обяснява обичая някои африкански султани да си забулват лицата. Султанът на Дарфур си завива лицето с парче бял муселин, който намотава около главата си няколко пъти, покрива си първо устата, а после челото, така че му се виждат само очите. Казват, че същият обичай — да се забулва лицето, бил белег за царствена власт в други части на Централна Африка. Султанът на Уадай винаги говори иззад завеса и никой не му вижда лицето освен близките и няколко любимци.
4. Табу за напускане на къщата
Понякога обхватът на подобни мерки се разширява и на царете се забранява да напускат дворците си; или на поданиците — да ги виждат извън дворците. Царят-фетиш на Бенин, почитан от поданиците си като божество, не бивало да напуска двореца, След коронацията царят на Лоанго остава затворен в двореца и не го напуска. Царят на Онича не бива да пристъпва извън къщата си в града, освен ако не принесат човешка жертва за умилостивяване на боговете, по тази причина той никога не напуска двореца си, защото иначе ще понесе смъртно наказание или ще трябва да позволи в негово присъствие да екзекутират един или повече от робите му. И тъй като богатствата на страната се мерят по броя на робите, царят внимава да не нарушава закона. И все пак веднъж годишно на ямсовото пиршество на царя разрешават, дори обичаят го изисква, да танцува пред поданиците си извън високите, направени от кирпич стени на двореца. Той танцува с голям товар, обикновено чувал пръст на гърба си — доказателство, че все още е в състояние да носи товара и грижите на държавната власт. Ако не успее да изпълни това задължение, го свалят незабавно, дори го пребиват с камъни. Етиопските императори били почитани като богове и ги държали повечето време затворени в дворците им. На планинския бряг на Понтус39 живеел в древността примитивен и войнствен народ, наречен мосини или мосиноки, през чиито земи трябвало да преминат десетте хиляди гърци по време на прочутото си изтегляне от Азия в Европа40. Тези варвари държали своя цар под строг арест на върха на висока кула. Веднъж избран, не му позволявали да слезе от нея. Оттам той раздавал правосъдие на своите хора, но ако ги оскърбял, те го наказвали, като спирали дажбите му за цял ден, дори можело да го оставят и да умре от глад. Царете на Сабеа или Шеба, страната на подправките в Арабия, нямали право да излизат извън дворците си — ако излезели, тълпата ги пребивала до смърт с камъни. Но на върха на двореца имало прозорец с прикрепена към него верига. Ако някой се сметнел за онеправдан, дърпал веригата, царят го удостоявал с вниманието си, канел го вътре и произнасял своята присъда.
39
Има се предвид Понтус Евксинус — Черно море. — Бел. пр.
40
Става дума за десетте хиляди гръцки наемници, взели участие на страната на Кир Млади в борбите му за персийския трон срещу брат му Атаксеркс II. След поражението при Кунакса през 401 г.пр.н.е. успели да се изтеглят от Месопотамия до континентална Гърция под предводителството на Ксенофонт. Това е описано в прочутата му книга „Анабазис“. — Бел. пр.