Пиратът

— Застреляха генерала! — извика той.

Баидр и баща му се оказаха до него още преди да изрече думите. Внимателно положиха Бен Езра върху носилка. Ал Фей го претърколи на една страна, разкъсвайки бързо робата.

— Не се тревожи, приятелю — прошепна генералът. — Погрижи се за младия човек там.

— Младият човек ще се оправи! — отвърна почти сърдито Шамир.

— И аз също — каза тихичко Бен Езра. — След като видях сина си, вече не се страхувам да умра. Ти постъпи правилно, приятелю. Отгледал си мъж.

Шамир почувства, че сълзите замъгляват погледа му. Коленичи и приближи устните си до ухото на стария човек.

— Твърде дълго му позволих да живее в лъжа. Време е да научи истината.

Лека усмивка се появи върху устните на умиращия войн.

— Каква е истината? Ти си неговият баща. Той трябва да знае само това.

— Ти си му баща, не аз! — настоятелно прошепна Шамир. — Той трябва да знае, че твоят Бог го е довел на тоя свят!

Бен Езра вдигна очите си, които вече се изцъкляха. Обърна ги към Баидр, а после пак към доктора. Гласът му беше съвсем слаб и той събра всичката си сила в последния дъх. Издъхна в мига, когато от устните му се отрониха думите:

— Има само един Бог…