Последният херцог
- Автор: Кейн Андреа
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният херцог». Краткое содержание книги:
— Приятен ден, мистър Холингсби — повдигна полите си любимата му. — Много ми беше приятно да ви видя отново.
— Удоволствието беше взаимно, Дафни. — Адвокатът я проследи с поглед, докато излезе от стаята, след което се обърна към своя домакин. — Надявам се, че не съм я нервирал.
— Не си. Но по-добре е да не я намесваме във всичко това. Не искам да тревожа Дафни, особено пък сега.
— Сега?
Лицето на Пиърс се озари от нежна усмивка.
— Дафни носи моето дете. — И внезапно, предусетил въпроса на Холингсби, добави припряно. — И само, ако си споменал за условията в проклетото завещание, ще накарам да те изхвърлят навън.
— Нямах намерение да го правя. — Очевидно изненадан, адвокатът изучаваше изражението на младия мъж. — Обичаш много съпругата си.
— Много.
— Очевидно и тя изпитва същото. Ти си щастливец, Торнтън.
— Голям щастливец. Любовта на Дафни е най-ценното в живота ми, а скоро ще имаме и дете и тогава ще стана още по-богат. Той ще бъде част от дома ни, ще има и майка, и баща, които го желаят. Никога няма да му се наложи да се бори за оцеляването си, нито пък ще узнае какво значи да бъдеш изоставен.
— А ако той се окаже тя?
Пиърс се усмихна.
— Тогава сигурно ще я разглезя най-безсрамно, особено, ако прилича на майка си.
— Щастлив съм за теб. Дай Боже бъдещето да ти даде всичко, от което те е лишило миналото.
— Само до преди няколко месеца щях да кажа, че това е невъзможно. Но сега, откакто в живота ми се появи Дафни — поклати невярващо глава той, — започвам да вярвам в утрешния ден, в щастието, дори в молитвите.
— Затова ли полагаш такива усилия да помогнеш на лейди Трагмор?
Усмивката на Пиърс изчезна мигновено.
— Не. В случая с Елизабет съм твърдо решен да я освободя от един човек, за когото знам със сигурност, че е чудовище.
— Трагмор те ненавижда не по-малко, отколкото ти — него. О, той буквално загуби ума и дума от яд, когато обявих, че няма да работя повече с него. Да не говорим как се разбесня пък когато научи за развода. Позеленя, когато споменах името ти, макар да положи героични усилия да не се издаде. — Холингсби се засмя. — Наистина мисля, че едва се сдържаше да не ме удари.
— И аз очаквах нещо подобно.
— Имате май доста неща да уреждате помежду си, доколкото разбирам.
— Напълно прав си. — Младият мъж се изкашля. — Съжалявам, че не можах да се явя на срещата, която бе уредил миналата седмица. Имаш ли някаква информация за мен във връзка с развода?
Адвокатът се намръщи замислено.
— Когато получих съобщението ти, че си напуснал Бенчли непосредствено след бала и си се прибрал у дома, болен и прекалено зле, за да пътуваш до Лондон, аз се срещнах сам с Колби — адвоката, когото наех. Той вече е напълно запознат с положението. Донесъл съм списък, където са изброени хонорарите, които трябва да му платиш и плана за действие, който ни предлага. — И той измъкна няколко листа от папката си и ги подаде на Пиърс. — Болестта ти явно е била краткотрайна — добави между другото той. — Изглеждаш напълно здрав.
— Хм? — Младият мъж преглеждаше документите. — О, чувствам се добре както винаги. Очевидно в Бенчли съм ял нещо, което разстрои цялата ми система. Бяха ми необходими няколко дни, за да се оправя. — Той повдигна глава. — Между другото, донесе ли чека за парите от миналата седмица?
— Да — извади желания документ Холингсби. — Да не би да си останал без средства?
Пиърс изви устни.
— Не се страхувай, приятелю. Както знаеш, вече увеличих парите, инвестирани от баща ми. Просто се нуждая от тази сума, за да платя на наетите от мен работници. Ще ги вложа в нещо, което е предприела Дафни.
— Доста добра награда за работници. Какво по-точно е предприела?
— Моята добросърдечна съпруга възнамерява да поправи покрива на селското училище, така че да издържи до края на зимата. А с настъпването на пролетта планира да построи цяло ново училище. Както виждаш — и той обгърна с широк жест класната стая в Маркам, — за Дафни е много важно да даде възможност да учат на онези, които не могат да си го позволят. Причината, поради която се нуждая от въпросния чек, е тази — моята нетърпелива херцогиня е решила твърдо да започне поправката на покрива още тази седмица.
— Колко благородно от страна и на двама ви — погледна го замислено адвокатът. — Рядко може да се види подобно великодушие.
Младият мъж повдигна рамене и трепна от последвалата болка на раненото място, която му припомни, че трябва да бъде по-внимателен при движенията си.
— С удоволствие помагам на онези, които не могат да си помогнат сами. Това дава някакъв смисъл на ада, който преживях. — И той поднови четенето си.