Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Замълча за момент. Часовникът тиктакаше на рафта.
— При самолетите нещата са още по-зле. Много от военните ни операции са провеждани над океана. Ако самолет падне във водата, екипажът му най-вероятно ще изчезне завинаги, независимо колко време и усилия се хвърлят за издирване.
Нюмън направи неопределен жест с ръка.
— Осемдесет и девет хиляди — каза тя. — А аз си мислех, че проблемът с изчезналите е само от Виетнам. Две хиляди и нещо.
— Осемдесет и девет хиляди сто и двайсет — поправи я Нюмън. — Все още от време на време откриваме по някой в Корея, дори от Втората световна война, по японските острови. Но, общо взето, си права. Най-сериозен е проблемът с Виетнам. Две хиляди и двеста изчезнали. Цифрата не е чак толкова голяма. През Първата световна война например са умирали повече само за половин ден. И това е продължило четири дълги години. Мъже и момчета, разкъсани на парчета и стъпкани в калта. С Виетнам обаче нещата стоят малко по-различно. Отчасти и заради ужасите от Първата световна война. Вече никой не може да приеме подобни масови кланета, и с пълно право. Нещата се развиват. Такова нещо сега едва ли може да се случи.
Джоди кимна.
— Отчасти обаче и защото загубихме войната. Това много променя нещата. Единствената война, която сме загубили. Това ни кара да полагаме още повече усилия.
Пак направи неопределен жест с ръка. Последното изречение прозвуча малко по-оптимистично.
— Значи с това се занимавате тук — каза Джоди. — Чакате да ви докарат новооткрити останки от чужбина и се опитвате да ги идентифицирате, така че списъците на безследно изчезналите постепенно да намаляват.
Нюмън махна с ръка.
— Общо взето, да, макар че не е точно да се каже, че чакаме. Винаги когато е възможно, сами издирваме останките. Лошото е, че невинаги успяваме да ги идентифицираме, колкото и да опитваме.
— Предполагам, че не е лесно — отбеляза тя.
Нюмън кимна.
— Понякога е много трудно. Най-често откритите останки са в ужасно състояние. Понякога ни изпращат кости на животни, на местни хора, какво ли не. Тук подреждаме и систематизираме всичко, след това започваме работа с това, с което разполагаме, а то обикновено не е много. Случвало се е от американския войник да останат само няколко парченца кост, които се побират в цигарена кутия.
— Но тогава сигурно е невъзможно да бъдат идентифицирани — каза тя.
— Случва се често. В момента тук имаме сто части от скелети, които не сме в състояние да идентифицираме. Военното министерство не може да си позволи грешки и изисква много висока степен на сигурност, каквато просто не можем да постигнем.
— А как го правите? — попита Джоди.
— Различно, според случая. Обикновено започваме от медицинските документи. Ако примерно Ричър е изчезнал по време на сражение и знаем, че е чупил ръката си като малък, можем да сравним старите му рентгенови снимки и следите от зараснало счупване по костите, които изследваме. Или пък, ако сме открили челюст, можем да потърсим документи от зъболекаря.
Ричър видя, че Джоди го гледа — сякаш се опитваше да си го представи като купчина жълтеещи кости сред гниещите листа в джунглата, изстъргани от калта и сравнени с рентгенова снимка отпреди трийсет години. Пак стана тихо. Часовникът тиктакаше.
— Лион е идвал тук през април — каза Ричър.
Нюмън кимна.
— Да, посети ме. Беше глупаво от негова страна, защото беше много болен, но все пак се зарадвах, че го виждам. — Обърна се към Джоди и добави съчувствено: — Беше много свестен човек. На него дължа много.
Тя кимна. Не го чуваше за първи път, едва ли щеше и да е за последен.
— Интересувал се е за Виктор Хоби.
Нюмън кимна отново.
— Виктор Труман Хоби.
— Какво му каза?
— Нищо. И на вас няма да кажа нищо.
Часовникът тиктакаше. Четири без петнайсет.
— Защо? — попита Ричър.
— Знаеш защо.
— Засекретено ли е?
— Двойно засекретено — отвърна Нюмън.
Ричър се раздвижи неспокойно, беше смутен.
— Наш, ти си последната ни надежда. Опитахме всичко друго.
Генералът поклати глава.
— Знаеш как стоят нещата, Ричър. Аз все още съм офицер от армията, по дяволите. Нямам намерение да разкривам засекретена информация.
— Наш, моля те — настоя Ричър. — Идваме от толкова далеч.
— Не мога — каза Нюмън.
— Нямам думи.
Настъпи тишина.
— Е, мисля, че можеш да ми задаваш конкретни въпроси — каза генералът след малко. — Не виждам какво лошо има в това мой бивш студент да дойде при мен, за да се консултира, и аз да споделя с него академичните си познания.
Сякаш небето се разчисти след дъжд. Джоди се обърна към Ричър, той погледна часовника.