Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
Зиновия се осмели да вдигне поглед към него и преведе.
— София казва, че много ще се радва да идваш и можеш да говориш с нея когато си поискаш.
Тирон забеляза, че руменината по бузите на годеницата му се сгъстява, когато той продължи да я наблюдава мълчаливо. По начина, по който тя засрамено сведе очи, му стана ясно, че тя бе разбрала неправилно погледа му като израз на недоволство от появата и намесата й. Но Райкрофт беше в толкова великодушно настроение, че да й обяснява колко трудно би могъл да не забележи нейната хубост и очарование.
— Нямах намерение да ви прекъсвам — извини се свенливо Зиновия, като нежно помилва главата на детето, което любопитно опипваше бисерите по сарафана. — Просто си помислих, че може би ще поискаш да преведа думите ти, това е всичко.
— Щом ще живеем под един покрив, ще трябва да ме научиш на вашия език — студено отвърна Тирон. — Трябва някак да убиваме времето, докато сме заедно.
Зиновия трепна, болезнено уязвена, но нямаше време да се замисля какво е имал предвид, защото се чуха забързани стъпки. Миг по-късно задъханата Наташа нахълта в кухнята.
— Зиновия — каза тя, като едва си поемаше дъх. Опря ръка на гърдите си, като се опитваше да успокои дишането си. — Княз Владимир дойде със синовете си! Искат да видят новия ти съпруг и като гледам в какво настроение са, май на Тирон ще му трябват подкрепления.
Тирон подигравателно попита жена си:
— Предполагам, че става дума за отхвърления ти годеник?
— Какво ще правим сега? — Едва успя да промълви Зиновия, трепереща от ужас пред предстоящия сблъсък. Нямаше да понесе ново нападение срещу Тирон.
— Успокойте се, госпожо — посъветва я съпругът й. — И друг път съм се сблъсквал с ваши ухажори. Надявам се само този княз да не е толкова избухлив, колкото предишния.
— По-добре внимавай — предупреди го Наташа. — Синовете на княз Владимир непрекъснато ги сърбят ръцете и много обичат да решават споровете с юмруци. С други думи, полковник, в сравнение с тях княз Алексей може да ви се стори цял светец.
— Тогава празненството може много скоро да приключи — гневно отбеляза Тирон. Като повдигна вежда, той изгледа Зиновия и й подаде ръка, за да я поведе.
— Ще се изправим ли заедно срещу тях, скъпа? В крайна сметка не се случва всеки ден някой отхвърлен влюбен да среща съпруга на бившата си годеница.
Зиновия усети сарказма и отвърна студено и укорително:
— Не знаеш на какво са способни тези хора, когато се разгневят. Освен това не си още толкова здрав, за да се отнасяш лекомислено към това.
— Може би не съм, скъпа, но запознанството навярно ще е интересно.
— Ако оцелееш след него! — отговори Зиновия и постави ръка върху неговата чак когато влизаха в залата.
Тирон отвърна, иронично усмихнат.
— Предполагам, че ще се наложи да се подготвя за срещата с цели легиони от отхвърлени ухажори. Това може да се окаже по-сериозно изпитание, отколкото битките с враговете на царя. Ако бях проявил повече разум, щях да разбера това още при първата ни среща, когато се мъчех да те спася от Ладислас, и повече да внимавам.
Зиновия се осмели да продължи с изречението, което сякаш логично следваше от мислите му.
— Може би дори щеше да размислиш дали трябва да ме спасяваш, ако знаеше какво ще се случи.
— Може би — отвърна Тирон, не възнамерявайки да я разубеждава. Но когато уязвената Зиновия се опита да издърпа ръката си, той задържа тънките пръсти.
— Хайде, хайде, скъпа. Трябва да се подчиним на Негово величество и да се държим както подобава пред гостите.
Зиновия му хвърли в отговор изпепеляващ поглед. Въпреки опитите си да си измъкне ръката, тя не можеше да се освободи насила, без да направи сцена, а бе сигурна, че той няма да има нищо против да стигне дотам, ако го принуди. Така че с демонстративно кавалерство Тирон я въведе в голямата зала, както в миналото се полагаше на всяка възлюбена невеста.
— Дами и господа, ние със съпругата ми ви казваме добре дошли в този прекрасен дом — обяви той, влизайки в претъпканата зала. Под ръкоплясканията и благословиите на струпаните гости младоженците в знак на благодарност отвърнаха със скован поклон и изящен реверанс.
Княз Владимир не бе толкова изискан. Чувстваше се разлютен като ранен стар мечок. Обърна се с презрително изсумтяване, когато най-големият му син го смушка да предупреди, че Зиновия идва с жениха си. Докато двойката минаваше между гостите, избледнелите му сини очи се забиха във високия мъж до нея, а синовете му се насъбраха около младоженците, сякаш за да демонстрират готовността си да се бият до последния човек.