Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
— Научих, че синът ти Зан’нх се е отличил в слънчевия флот. Адар Кори’нх много го хвали.
Джора’х кимна. Въпреки че не бе чистокръвен благородник, с всичките си способности и амбиция Зан’нх може би щеше да стане по-добър владетел от егоцентричния Тор’х.
— Да, съвсем наскоро го повишиха в чин кул. Адарът обяви нови военни маневри и зрелищен парад на нашите прекрасни кораби. Всички са щастливи, че издадохте указ за нови тържества и празници.
Магът-император също кимна.
— Известно ти е и че нашите занаятчии ваят нов колос, величествен обелиск, който ще бъде поставен в Миджистра, и във всяка отломъчна колония ще бъдат издигнати негови по-малки копия, освен предишните.
— Това е заслужена чест, татко.
Владетелят, изглежда, се подразни от угодническия отговор на сина си.
— Поисках също нашите най-добри паметители да правят по-чести изпълнения, за да рецитират допълнителните части от Сагата. Ще ми се да насърча популярността на по-неизвестните ни герои.
— Затова ли изчезна оцелелият историк от Крена Дио’сх? Никой не го е виждал…
Магът-император махна с тежката си ръка.
— Да, пратих него и още много паметители на други отломъчни колонии. Няма значение точно къде са отишли.
— Думите ви ме правят горд да съм ваш син, татко. Ще ми оставите несравнимо наследство и от ден на ден го правите все по-велико.
Владетелят се намръщи.
— И защо според теб правя всичко това, Джора’х? Помисли над този въпрос! — Острият му тон изненада сина му. — С каква цел полагам всички тези необикновени усилия?
— Ами… за славата на илдирийския народ, разбира се.
— К’лар бекх! Прекалено си наивен, за да си мой престолонаследник! — Магът-император сърдито се разшава на какавидения си трон и плитката му потръпна. — Очаквам такова безусловно одобрение от страна на цялото население, но ти би трябвало да си способен да прозираш в сенките и да откриваш детайли, които забелязват само умните. — Гласът му разкриваше дълбоко разочарование и раздразнение.
— Тогава каква е причината, татко? — промълви смутеният Джора’х.
Магът-император се понадигна на подобния си на утроба трон.
— Ами това, че нашата Илдирийската империя наистина е в застой, точно както подозират подлите човеци! Ние изтеглихме отломъчната си колония на Крена заради епидемията, но изоставяме и други светове, отказваме се от собствената си територия. Не си ли забелязал, че човеците заграбват всяка свободна планета и се разпространяват като пожар? И вместо да се наситят, с всяко ново селище стават още по-алчни.
Плитката му се мяташе като разлютена змия. Джора’х неволно отстъпи крачка назад.
— Но не и ние — гневно продължи магът-император. — Илдирийците отстъпват, вместо да напредват. Ние се оттегляме, вместо да проучваме. Нашето могъщество крее… и е така от векове.
Престолонаследникът смаяно погледна баща си.
— Никога не съм чувал такова нещо.
— Защото никога не си обръщал внимание — изсумтя магът-император. — Това е причината, поради която трябва да придаваме значение на грандиозните спектакли и историческите празници. Един древен човешки документ го нарича „хляб и зрелища“. Докато илдирийският народ вярва във величието си, ние ще можем да убеждаваме и самите себе си, че то е реално.
Поразен от думите му, Джора’х се опита да погледне действителността от тази нова перспектива. Не се съмняваше в правотата на баща си — никой не можеше да оспорва заключенията на мага-император. Владетелят никога нямаше да го излъже и наистина беше по-мъдър от всеки друг представител на тяхната раса. Чрез тизма той виждаше през очите на всичките си поданици, което му даваше почти всемогъщо присъствие.
— Това… известно ли е на братята ми, на губернаторите? Само аз ли съм толкова сляп?
Магът-император, изглежда, се съжали над Джора’х.
— Всичките ми синове са различни. Губернаторът на Добро не намира радост в живота си, макар че работи по-усърдно от всеки друг, за да ми служи. Губернаторът на Хирилка е затрупан със скромните си задължения в периферията на Хоризонтния куп и има прекалено високо мнение за значението и положението си в Империята. Губернаторът на Марата е хедонист: той намира удоволствие в заниманията си и не мисли за Империята извън стените на дома си. Ала всеки мой син ме чува чрез тизма. Всеки усеща мислите и решенията ми и ми се подчинява. Така и трябва да е.
— Но ти, Джора’х, някой ден трябва да поемеш тази огромна отговорност — продължи императорът. — Аз не правя сравнение между децата си. Ти си първородният, престолонаследникът. Когато заемеш мястото ми, ще разбереш всичко. Но дотогава искам да си наясно какво те очаква, а не само да изричаш красиви думи като идиот. Поразсъждавай над това, което ти казвам.