Врагът отвътре
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Данева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Врагът отвътре». Краткое содержание книги:
— Той го прави герой! — казах аз. — А освен това използва властта на Роксентър, за да се докопа до печата!
— Точно така — каза Бери. — Точно така. Току що купих това на път за насам. — Той остави новия брой на „Трайп“. На първа страница имаше снимка на Хелър до Кади-то — Хелър с очилата, щръкналите зъби и челюстта. В заглавието пишеше: „Американската младеж в настъпление — на стр. 5“. И на страница пета започваше история в снимки с една скромна къщурка, където се било родило гениалното хлапе, снимки на първите му учители, майка му и баща му и една ранна състезателна кола „Купър Мартин“, която той ремонтирал на петгодишна възраст.
Имаше нещо нередно в отношението на Бери.
— Трябваше да те видя, преди да разстроиш Мадисън — каза той. — Той е чувствителен. Нещо като примадона, отдаден на изкуството си. Така че не му се ядосвай, Инксуич. Мисля, че се справя просто чудесно!
Бях толкова объркан, че даже платих сметката.
В хотела лежах на леглото и гледах телевизия. Показваха една снимка, поместена във вестник, на дегазирания Хелър, а един коментатор от редакцията на канала разказваше увлекателно:
— Дали този млад човек, стожер на американската младеж, ще революционизира нашата култура? Този канал винаги е бил на мнение, че американската младеж трябва да намери лидера си и мъдростта на тази политика днес намира доказателство в появата на Уистър на световната сцена…
Изключих го.
Знаех, че нещата няма да се подобрят. Така и стана.
Сутрешният вестник показваше на първа страница сцена от спукването на гумата на Хелър. В заглавието пишеше: „ДАЛИ СЕДЕМТЕ БРАТЯ СА ПЛАНИРАЛИ СМЪРТТА НА ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ?“
С нетърпение погледнах, за да разбера дали Хелър беше мъртъв, както предполагаше написаното. Но там не се казваше нищо такова!
Сутрешните телевизионни новини показваха цялата история със спуканата гума, поднасянето, включително и пушека. И тогава се показа кадър с полицай от Лонг Айлънд, който държи парче гума. Той говореше:
— Съдебната експертиза току-що откри, че в тази гума не е имало достатъчно въздух. Членовете на ремонтния екип на Гениалното хлапе са задържани и са на разпит.
Лудост! Той няма никакъв ремонтен екип.
Грешка, има. Ей ги там, изпълзяват от някакъв полицейски фургон и си държат саката така, че да не се виждат лицата им.
Даже по-лошо. В следобедните новини показаха една жестикулираща с юмруци шайка пред Арабско-Манхатънската нефтена компания, която протестираше срещу опитите й да премахне Гениалното хлапе!
Харесваше ли се това на Бери?
Тия всички бяха за психиатричното отделение!
Изпаднах в тъпо отчаяние.
Може би цялата планета беше за психиатрично отделение!
Глава пета
Бях така обладан от ужас заради съдържанието на вестниците, че не бях забелязал напредването на дните. Докато четях последните героични действия на Гениалното хлапе една сутрин, очите ми случайно се спряха на датата, а сърцето ми лудо заби.
Бяха минали дни наред след датата, през което Хелър трябваше да е изпратил третия си доклад до капитан Тарс Роук. Вероятно го беше изпратил директно до базата и там щяха да го пратят по първия кораб. Бях изпуснал една възможност да получа кодовата пластина. Искаше ми се Утанч да е наоколо известно време. Имах нужда от някого, който да ми съчувства. Но единствената следа от нея бяха купища опаковани в луксозна хартия кутии с етикети „Лорд и Тейлър“, „Сакс“, „Тифани“. Нямаше да се учудя, ако видя да пристига някой небостъргач, прилежно опакован в кутия: тя изкупуваше града. Но трябва да призная, че когато я зървах за малко, тя изглеждаше изключително шик в западните си дрехи. Един ден я бях видял да слиза от лимузина с шофьор — изглеждаше като оживяла сребърна статуя в наметалото и пантофите си със сребрист блясък. Тя не каза „здрасти“: само ми подаде някаква рядка картина, която беше купила на търг, и бързо замина. Може би си мислеше, че съм пиколо.
Чувствах се много сам в един твърде жесток свят. Ако Ломбар усетеше и полъх от славата на Хелър и възможния му успех, с мен беше свършено. Разбира се, това си имаше предимството, че ако стигне до Тарс Роук, Великият съвет така щеше да се зарадва, че щяха съвсем да забравят за предсрочното нахлуване и аз нямаше да бъда избит заедно с всички други на Земята. Всичко някак зависеше от начина, по който го погледнеш.
Но тогава се случи нещо, което ме извади от вцепенението ми.