Шибуми (Начин за игра на Шибуми)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шибуми (Начин за игра на Шибуми)». Краткое содержание книги:
— Но поне никой от нас не стана наемен убиец.
— Глупости. Всеки, който работи в компания, която замърсява, открива мини, отравя въздуха и водата, е убиец. Фактът, че вие и вашият брат, убит от засада с патриотични намерения, не смятате, че сте убийци, може само да означава, че сте страхливци.
— Смятате ли, че един страхливец щеше да дойде във вашата бърлога така, както аз го направих?
— Определен вид страхливец, да. Страхливец, който се страхува от собствената си страхливост.
Даймънд тънко се засмя.
— Вие наистина ме мразите, нали?
— Ни най-малко. Вие не сте личност, вие сте представител на организация. Човек не може да ви мрази като индивид. И във всеки случай, не сте от този тип, който да предизвика такива силни емоции като омраза. Отвращение би било по-близко до истината.
— Въпреки това, независимо от вашето презрение дължащо се на произхода и обучението ви, хората като нас — които вие с насмешка наричате меркантилна класа — сме тези, които ви наемат и ви изпращат да вършите мръсната им работа.
Хел вдигна рамене.
— Винаги е било така. През цялата история търговците са се крили страхливо зад стените на своите градове, докато рицарите са се биели за да ги защитят. В отговор търговците са се кланяли, подмилквали и подлизурствали. Човек не може да ги обвини. Те не са родени със смелост. И още повече, не можеш да си сложиш смелост в банката. — Хел прегледа бързо последния картон и го хвърли в купчината при другите, за да ги погледне отново по-късно. — Добре, Даймънд. Сега знам кой сте и какъв сте. Поне знам за вас толкова, колкото ми е нужно.
— Предполагам, че информацията ви идва от Гнома?
— Повечето от нея идва от човека, който вие наричате Гном.
— Много бихме дали, за да научим как този човек получава информация.
— Не се и съмнявам. Разбира се, аз не бих ви казал дори и да знаех. Но в действителност нямам и най-малка представа.
— Но знаете кой е той и къде се намира. Хел се засмя.
— Разбира се, че знам. Но господинът и аз сме стари приятели.
— Той не е нищо повече от един изнудван.
— Глупости. Той е майстор в събирането на информация. Никога не е вземал пари от човек, в замяна на прикриване на факти, които събира от целия свят.
— Не, но осигурява на хора като вас информация, която ви защищава от правителствено наказание и от това прави много пари.
— Защитата струва много пари. Но за да се успокоите, ще ви каже, че човекът, когото наричате Гном, е много болен. Съмнително е, че ще доживее до края на годината.
— Значи скоро ще останете без защита?
— Ще ми липсва като човек. Но въпросът със защитата почти не ме вълнува. Както Дебелака трябва да ви е информирал, аз съм се оттеглил напълно. А сега… какво ще кажете, ако преминем към нашата малка работа?
— Преди да започнем, искам да ви задам един въпрос.
— Аз също имам въпроси към вас, но нека оставим това за по-късно. За да не губим време със запознаване, позволете да обрисувам картината с няколко изречения, а вие можете да ме коригирате, ако се отклонявам. — Хел се облегна на стената, лицето му бе скрито в сянката, мекият му затворнически глас бе безизразен. — Започваме с „черните септемврийци“, убили лекоатлетите в Мюнхен. Сред убитите е синът на Аса Щерн. Аса Щерн се заклева да отмъсти. За тази цел организира едно жалко, аматьорско ядро — не мислете лошо за мистър Щерн, той беше добър човек, но болен и под влияние на наркотици. Арабското разузнаване разбира за тези намерения. Арабите, вероятно чрез представителя на ОПЕК, помолват компанията-майка да ги освободи от този досадник. Компанията-майка прехвърля задачата на вас, очаквайки, че ще използвате бойните момчета от ЦРУ да свършат работата. Вие научавате, че отмъстителите — мисля, че са се нарекли „Петимата от Мюнхен“ — са на път за Лондон, за да отстранят последните оцелели убийци от Мюнхен. За да предотврати, това ЦРУ организира нападение на международното летище в Рим. Между другото, предполагам, че онези двама глупаци в къщата са участвали в акцията?
— Да.
— И вие ги наказвате, като ги карате да почистят след себе си.
— Нещо такова.
— Рискувате, мистър Даймънд. Един глупав сътрудник е по-опасен от един умен противник.
— Това е моя грижа.
— Сигурен съм. Добре, вашите хора оплитат конците в Рим. Всъщност трябва да сте благодарен, че са свършили и това. С тази комбинация между арабско разузнаване и ЦРУ сте късметлия, че не са отишли на друго летище. Но това, както сам казахте, си е ваша грижа. По някакъв начин, след като сте направили оценка на акцията във Вашингтон, вие сте разбрал, че израелските момчета не са отивали в Лондон. Те са имали самолетни билети до Пау. Също така сте открил, че един от членовете на ядрото, мис Щерн, с която току-що вечеряхме, е била пропусната от убийците. Компютърът ви ме е свързал с Аса Щерн, а направлението Пау е затвърдило всичко. Така ли е?