Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Нито Телебориан, нито Фаулсон, най-малко Фаулсон, бяха на служба в РПС/Сек. Но чрез поставените им задачи бяха замесени в… в какво?
Конспирацията бе тясно свързана с покойния Александър Залаченко, беглец от руското ГРУ, който пристигнал в Швеция в изборния ден на 1976 година. И за когото никой дотогава не беше чувал. Как е било възможно?
Едклинт опита да си представи какво най-вероятно би се случило, ако самият той бе в позицията на началник в РПС/Сек през 1976-а, когато Залаченко е избягал. Как би постъпил? Пълна секретност. Било е необходимо. Бягството е било известно на тесен кръг служители, за да не изтече информацията обратно при руснаците и… Колко тесен кръг?
Оперативен отдел?
Неизвестен оперативен отдел?
Ако всичко е било точно, Залаченко би трябвало да е попаднал в контраразузнаването. И най-вече във военноразузнавателната служба, но те нито имаха средства, нито компетенция да извършват подобен род оперативна дейност. Значи Сек.
Но контраразузнаването така и не го бе получило. Ключът бе у Бьорк, той явно е бил един от малцината, действащи около Залаченко. Но Бьорк никога не бе имал нещо общо с контраразузнаването. Бьорк беше истинска мистерия. Формално бе работил в имиграционния отдел през седемдесетте, но в действителност едва ли някой го бе виждал в отдела преди деветдесетте, когато внезапно става заместник-началник.
И все пак Бьорк бе основният източник на информацията на Блумквист. Как Блумквист е могъл да го накара да разкрие такъв динамит? Пред един журналист?
Курвите. Бьорк тичаше подир курви в тийнейджърска възраст и „Милениум“ е възнамерявал да го разкрие. Блумквист трябва да е изнудил Бьорк.
После в картинката влиза Лисбет Саландер.
Покойният адвокат Нилс Бюрман бе работил в имиграционния отдел заедно с покойния Бьорк. Те са се грижели за Залаченко. Но какво са направили от него?
Някой трябва да е вземал решенията. С беглец от такъв калибър заповедите трябва да са пристигали от височайше място.
От правителството. Трябва да е било оттам. Всичко друго бе немислимо.
Или?
Едклинт го побиха студени тръпки. Всичко това на пръв поглед бе разбираемо. Беглец от рода на Залаченко трябва да се третира с възможно най-голяма секретност. Така би решил и той самият. Така сигурно бе решило и правителството на Фелдин. Напълно приемливо.
Но случилото се през 1991-ва бе неприемливо. Бьорк бе поискал от Телебориан да затвори Лисбет Саландер в психиатрична детска болница под предлог, че е психично болна. Това беше престъпление. Толкова тежко престъпление, че Едклинт отново настръхна.
Някой трябва да е вземал решенията. Не би могло да е правителството… Първо министър-председател беше Ингвар Карлсон, после Карл Билд. Но никой политик не би се осмелил дори да си мечтае за подобно решение. То би противоречало на всякакви закони и би довело до катастрофален скандал, ако се разчуеше.
Ако правителството е било замесено, то Швеция не се различаваше и на милиметър от която и да е диктатура в света.
Не беше възможно.
А последвалите събития в Салгренската болница на 12 април? Залаченко, удобно убит от психично болен правозащитник в същия момент, в който у Микаел Блумквист се извършва взлом, а Аника Джанини бива нападната… И в двата случая бе откраднат забележителният доклад от 1991-ва. Тази информация даде Драган Армански, така да се каже, извън протокола. За това не бе заявено в полицията.
Междувременно Гунар Бьорк се обесва. Бьорк, човекът, с когото Едклинт повече от всеки друг би желал да проведе сериозен разговор.
Тощен Едклинт и за миг не вярваше в подобно мегасъвпадение. Криминален инспектор Ян Бублански също не го приемаше за чиста монета. Както и Микаел Блумквист. Едклинт отново хвана писалката.
Еверт Гулберг, 78-годишен. Данъчен юрист???
Кой, по дяволите, е бил Еверт Гулберг?
Размисли дали да не се обади на шефа на РПС/Сек, но се въздържа поради простата причина, че не знаеше колко високо се простира конспирацията. Накратко – не знаеше на кого може да има доверие.