Бризингър
- Автор: Паолини Кристофер
- Серия: Наследството #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бризингър». Краткое содержание книги:
В същото време в Тронхайм предстои изборът на нов джуджешки крал. От това кой ще бъде той, зависи дали джуджетата ще продължат да се крият в подземния си свят, или ще се присъединят към съюза срещу Императора.
Преследван от могъщи врагове и изправен пред толкова големи очаквания, Ерагон отива в Елесмера да търси така нужните му отговори. Там узнава древна тайна, която може да се окаже съдбоносна за бъдещето на цяла Алагезия. Там се сдобива и с… Бризингър!
— Могъщият воин е нервен преди завоеванието си — отбеляза Изолд, една от шестте жени до него. Групата се разсмя.
— Може би се бои, че мечът му може да се огъне по време на битката — отбеляза Биргит, докато наливаше малко вода в брашното си.
Жените избухнаха във весел кикот. Младият Ездач се изчерви. Задържа погледа си сведен към тестото пред себе си и започна да меси по-бързо. Подобни шеги бяха традиция при сватби и той бе участвал в много от тях, но да ги слуша, насочени към Роран, го смущаваше.
Хората, които нямаше да могат да присъстват на сватбата, изпълваха мислите му също толкова, колкото и онези, които можеха. Спомни си за Бърд, Куимби, Пар, Хида, младия Елмунд, Келби и другите, които бяха умрели заради Империята. Но най-много му беше мъчно за Гароу и му се искаше чичо му да беше още жив, за да види как единственият му син е обявен за герой от селяните и Варден и да бъде свидетел как се венчава за Катрина и става истински мъж.
Ерагон затвори очи и извърна лице към обедното слънце, усмихвайки се спокойно на небето. Времето беше приятно. Ароматът на мая, брашно, печено месо, току-що наляно вино, вряща супа, сладкиши и карамелизирана захар изпълваше поляната. Приятелите и семейството му бяха събрани около него, за да празнуват, а не да скърбят. И за момента и той, и Сапфира бяха в безопасност. „Такъв трябва да бъде животът“.
Внезапно прозвуча неестествено силно тръбене на рог.
После отново.
И отново.
Всички замръзнаха, несигурни какво означава това.
За един кратък миг целият лагер притихна, като се изключат животните, а после забиха бойните барабани на Варден. Настана хаос. Майки затичаха за децата си, готвачите угасиха огньовете си, докато останалите мъже и жени затърсиха оръжията си.
Ерагон се втурна към Сапфира, която вече се надигаше на крака. Той затърси с ума си, намери Бльодгарм и когато елфът снижи малко защитите си, каза:
— Посрещни ни на северния вход.
— Чуваме и изпълняваме, Сенкоубиецо.
Ездача се метна на гърба на драконката. В мига, в който прекара крака си над врата й, тя прескочи четири реда палатки, приземи се и скочи за втори път с полуразперени криле. Не летеше, а подскачаше през лагера като планинска котка, която прекосява бърза река. Ударът при всяко приземяване разтърсваше зъбите и гръбнака на Ерагон и заплашваше да го събори. Докато се надигаха и спускаха, а изплашените войници бягаха от пътя им, младежът се свърза с Триана и другите членове на Ду Врангр Гата, за да насочи всеки заклинател към мястото му и да ги организира за битка.
Някой, който не беше от Ду Врангр Гата, докосна мислите му. Той се отдръпна, вдигайки стените около съзнанието си, но после разпозна Анджела и й позволи да се свърже с него.
— Аз съм с Насуада и Елва. Насуада иска със Сапфира да се срещнете с нея при северния вход…
— Веднага щом можем. Да, да, вече се движим нататък. А Елва? Тя усеща ли нещо?
— Болка. Огромна болка. Твоята. На Варден. На другите. Съжалявам, но в момента не говори много свързано. Трудно й е да понесе това. Ще я приспя, докато насилието не приключи.
И билкарката прекъсна връзката.
Като дърводелец, който подрежда и преглежда сечивата си, преди да започне нова работа, Ерагон провери защитите, които бе поставил около себе си, Сапфира, Насуада, Аря и Роран. Всички изглеждаха в ред.
Драконката спря с приплъзване пред неговата палатка, изравяйки отъпканата земя с ноктите си. Той скочи от гърба й, претърколи се и се изправи. Втурна се вътре, сваляйки в движение колана си. Пусна го заедно с ятагана на земята и бръкна под леглото си, за да извади бронята. Студената тежка плетена ризница се плъзна по главата му и легна на раменете му със звън на падащи монети. Той завърза кожената шапка, вдигна качулката на ризницата върху нея и навря глава в шлема си. Вдигна колана и отново го завърза на кръста си. Взе наколенниците и налакътниците си с лявата ръка и прокара кутрето си през кожения ремък на щита си, след което сграбчи тежкото седло на Сапфира с дясната си ръка и излетя от палатката.