Вълшебницата

— Ами Бога-паяк?

— Ареоп-Енап може да се погрижи за себе си — рече Пернел. — Макиавели и приятелят му по-добре да се надяват да не са на острова, когато се събуди. Стария паяк ще е гладен, а той има огромен апетит.

Един тих далечен вик я накара да се обърне. Двамата безсмъртни стояха на пристана. Италианецът бе неподвижен, а по-дребният мъж размахваше ръце и слънцето проблясваше по ножа му.

— Защо не използват магията си? — попита Де Аяла.

— Магията не е особено ефективна през течаща вода. — Пернел се ухили.

— Страхувам се, че трябва да те оставя, мадам. Налага се да се върна на острова. — Лицето на призрака започна да се разпада на капчици.

— Благодаря ти, Хуан, за всичко, което направи — рече искрено Пернел на официален испански. — Задължена съм ти.

— Ще се върнеш ли на Алкатраз?

Вълшебницата се озърна през рамо към затвора. Сега, когато знаеше, че в килиите са събрани цял куп кошмарни създания, й се стори, че островът прилича на заспал звяр.

— Да. — Някой трябваше да стори нещо с тази армия, преди да бъде разбудена. — Ще се върна. И то скоро — обеща тя.

— Ще чакам — каза Де Аяла и изчезна.

Пернел насочи моторницата към пристанището и отпусна леко газта. Доволна усмивка плъзна по лицето й. Беше свободна.

Николо Макиавели си пое дълбоко дъх и се успокои. Гневът замъгляваше преценката, а точно сега трябваше да разсъждава трезво. Бе подценил Вълшебницата и тя го накара да плати за грешката си. Това беше непростимо. Пратиха го на Алкатраз да убие Пернел, а той се провали. Нито неговият господар, нито този на Дий щяха да са доволни, макар че имаше чувството, че самият Дий няма да се разстрои особено. Английският магьосник вероятно щеше да злорадства.

Въпреки че се боеше от Вълшебницата, Макиавели наистина искаше да влезе в битка с нея. Още не й бе простил, задето го победи на връх Етна, и през вековете бе похарчил цяло състояние, събирайки магии и заклинания, които да я унищожат. Беше твърдо решен да получи своето отмъщение. А тя го измами.

Не с магия или със силата на аурата си. А с хитрост… което уж трябваше да е негова специалност.

— Спри я! — извика Били. — Направи нещо!

— Ще млъкнеш ли за момент? — сопна се Макиавели на американеца. Извади телефона си. — Трябва да докладвам, а наистина не горя от желание да го правя. Човек никога не бива да носи лоши новини.

В този миг в другия край на залива Морския старец изригна от водата точно пред лодката. Октоподските му пипала се увиха здраво около малкия съд и го задържаха намясто. Пернел изчезна, отхвърлена от внезапното спиране.

Макиавели прибра телефона обратно в джоба си; може би в края на краищата щеше да има някои добри новини за съобщаване.

Гласът на Нерей заехтя над водата, вибрирайки по вълните.

— Знаех си, че пак ще се срещнем, Вълшебнице.