Сянката на змея

Мама се пресегна и прокара призрачна ръка през косата на Сейди.

— Може ли да ми отделиш един миг, скъпа? Искам да обсъдя нещо с теб.

Не знаех за какво става дума, но Сейди тръгна след мама към джазовия оркестър. Чак сега забелязах, че двама от музикантите призраци ми се струват много познати и някак неуместни тук. Зад хавайската китара седеше едър червенокос мъж в дрехи, каквито са носели в Дивия запад, и усмихнат, си тактуваше с ботуши и се редуваше с Майлс Дейвис да свири сола. До него имаше красива руса жена, която свиреше на цигулка и от време на време се навеждаше да целуне по челото червенокосия мъж. Дж. Д. Грисъм и жена му Ан от Далаския музей най-после бяха намерили увеселение, което никога нямаше да се налага да свършва. За пръв път чувах хавайска китара и цигулка с джазов оркестър, но при тях някак си се получаваше. Еймъс сигурно беше прав: и музиката, и магията имаха нужда от малко хаос в реда.

Докато мама и Сейди разговаряха, очите на сестра ми се разшириха. Лицето й стана сериозно. После тя се усмихна свенливо и се изчерви, което изобщо не беше в неин стил.

— Добре се справи в Залата на епохите, Картър — каза татко. — От теб ще излезе чудесен водач. Мъдър.

Не знаех откъде е разбрал за речта ми, но на гърлото ми заседна буца. Татко не раздава току-така комплименти. Сега, когато отново бях с него, си спомних колко по-лесен е бил животът, докато сме пътували заедно. Той винаги знаеше как да постъпи. Аз винаги можех да разчитам на присъствието му, с което да ме успокои. До навечерието на онази Коледа в Лондон, когато татко изчезна, не си бях давал сметка колко съм разчитал на него.

— Знам, тежко е, но ти ще поведеш семейство Кейн към бъдещето — каза баща ми. — Наистина излезе от сянката ми.

— Не докрай — възразих аз. — И не го искам. В сравнение с други бащи, хвърляш доста дебела сянка.

Той се засмя.

— Ще бъда тук, ако имаш нужда от мен. Никога не се съмнявай в това. Но както каза и Ра, сега, след като Апоп беше унищожен, на боговете ще им бъде по-трудно да се свързват със света на простосмъртните. Както се оттегля Хаосът, така трябва да се оттегли и Маат. Въпреки това не смятам, че често ще опираш до помощ. Справяш се и със собствени сили. Сега не аз, а ти хвърляш дълга сянка. Домът на живота ще те помни през идните епохи.

Той ме прегърна още веднъж и беше лесно да забравя, че е бог на мъртвите. Просто беше моят баща: сърдечен, жив и силен.

Сейди се върна, изглеждаше малко стъписана.

— Какво? — попитах я аз.

Тя се засмя ей така, без видима причина, после пак стана сериозна.

— Нищо.

До нея застана мама.

— Вие двамата вървете. Бруклинската къща ви чака.