Непобедимо лято

Има едно заливче надолу по пътя от пристанището. Сега седя там, в колата си. Всъщност слязох пеш до края на водата и намерих тази черупка за теб. Синьото ми напомня за очите на майка ти.

Името на мястото, можеш да го видиш на картата, е Ейлуайф Ков. То е заливче между река Джил и Залива. Казвам ти, защото това е мястото, където обичам да идвам и да седя. Веднъж го показах на семейство Боланд, когато започнахме да правим планове, а те казаха, че това било добро място, където да убият Елиза. Тогава разбрах, че говорят сериозно.

Пиша ти това, Ани, надявайки се да можеш да ми простиш. Когато завърша това писмо, ще отида до корабостроителницата на бащата на Елиза, за да го скрия в твоята малка лодка. Така че няма да го получиш скоро — а може би аз ще имам възможност да оправя всичко. Ти заслужаваш истинска гребна лодка, толкова хубава колкото модела, който направи за мен. Най-накрая разбрах, че съм най-щастливият човек и баща на света. Само се надявам да имам възможност да докажа това на теб и на другите. Обичам те.