Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)». Краткое содержание книги:
— Ти ме съсипа, нали? — запита я той без злоба. — Така че и двамата сме съсипани. Следователно…
Изстинала от ужас, тя му подаде и другата си ръка. Добре, щом е така, готова беше да го последва — отново долови с всичките си сетива красотата на нощта в един миг на душевно съзвучие и самоотрицание.
— Добре, щом е така…
… Но тя неочаквано усети, че двете й ръце са свободни, Дик й обърна гръб и въздъхна. По лицето на Никол потекоха сълзи. След малко тя чу, че някой се приближава — беше Томи.
— Намерила си го! Никол си помисли да не би да си скочил през борда заради това, че тази английска пикла ти се скара — обърна се той към Дик.
— Би било един изход да скоча през борда — каза меко Дик.
— Нали! — побърза да се съгласи Никол. — Хайде да вземем спасителни пояси и да скочим в морето. Време е да направим някакво зрелище. Цял живот прекалено много се контролираме.
Като ловджийско куче Томи се опитваше да подуши какво става между тях тази вечер.
— Ще отидем да попитаме лейди Бирена халба какво да направим — тя сигурно знае най-новите неща. И трябва да запомним песента й „Имаше една млада дама, която скачаше за двама“. Ще я преведа и ще има такъв успех в казиното, че ще забогатея.
— Богат ли си, Томи? — запита го Дик, когато тръгнаха по страничната палуба.
— При сегашното положение, не. Омръзна ми борсовото посредничество и се махнах. Но имам добри акции — дал съм ги на приятели да ми ги пазят. Всичко е наред.
— Дик става богат — каза Никол. В нея настъпваше реакция и гласът й започна да трепери.
На задната палуба Голдинг с огромните си лапи бе изкарал три двойки да танцуват. Никол и Томи се присъединиха към тях и Томи забеляза:
— Изглежда, че Дик е започнал да пие.
— Умерено — отвърна тя от лоялност към съпруга си.
— Има два вида хора — тези, които могат да пият и тези, които не могат. Очевидно Дик не може. Би трябвало да му кажеш да не пие.
— Аз! — възкликна тя изумена. — Аз да казвам на Дик какво да прави и какво да не прави?
Когато наближиха кея на Кан, Дик се беше затворил в себе си и имаше вид на човек, на когото му се спи. Голдинг му помогна да се качи на моторницата на „Марджин“, а лейди Каролина демонстративно смени мястото си. На кея той се сбогува с пресилена официалност и за момент се подвоуми дали да не я среже с някоя солена забележка, но Томи го притисна с лакът и те тръгнаха към колата.
— Ще ви закарам вкъщи — предложи Томи.
— Не се тревожи — можем да вземем такси.
— Ще ми бъде приятно, стига да има къде да ме сложите да спя.
Дик се смълча на задната седалка. Те отминаха жълтия монолит на залива Жуан, а след това нестихващия карнавал при Жуан ле Пен, където в нощта се носеше музика и дразнещо се смесваха различни езици. Когато колата пое нагоре към Трамс, той се изправи от друсането и реши да вземе думата:
— Една мила представителка на… — той се запъна за миг — търговската къща… халба бира, разводнена по английски… — След това се успокои и заспа, като от време на време доволно се оригваше в мекия топъл мрак.
Шеста глава
Рано на другата сутрин Дик влезе в стаята на Никол.
— Чаках да чуя, че си станала. Излишно е да ти казвам, че съжалявам за снощи — но хайде да минем без коментарии.
— Съгласна съм — отвърна тя хладно и приближи лице до огледалото.
— Нали Томи ни доведе вкъщи? Или съм сънувал?
— Знаеш, че да.
— Изглежда вероятно — призна той, — още повече, току-що го чух да кашля. Смятам да му се обадя.
Тя изпита облекчение, когато той я остави, случваше й се за първи път през живота — ужасното му качество да бъде винаги той правият, изглежда, го беше най-после напуснало.
Томи се размърда в леглото си и се събуди за кафето.
— Добре ли се чувствуваш? — запита го Дик. Когато Томи се оплака, че го боли гърло, той прие тон на професионална загриженост:
— Добре е да си направиш гаргара и да вземеш някакви други мерки.
— Имаш ли нещо?
— Колкото и да е странно — нямам; Никол сигурно има.
— Не я безпокой.
— Тя стана.