Аз умрях вчера

Но слава богу, тази отвратителна епопея с публичното разгонване на гостите свършва. Лутов вече ме помоли да помисля върху концепция за предаването, което ще правя за кризисния център. Това ще бъде моя програма, моя рожба, ще я направя такава, каквато искам, без да мисля за пари. Има ли по-голямо щастие за твореца от възможността да се изразява свободно, без при това да брои копейките, без да занича умолително и унизено в очите на ситите богати спонсори и без да се ограничава в изявите си, за да ги направи по-печеливши!

Вика реагира неочаквано остро на статията на Хайкина. Както се разбра, тя гледала предаването, нещо повече — била почитателка на Томилина, което беше ново за мен. Дори не знаех, че жена ми обича криминални романи. Вярно, Вика призна, че започнала да чете книгите на Томилина съвсем наскоро, преди около два месеца, и аз разбрах, че по-скоро се е подвела по вкуса на своя любовник. Нищо чудно, че не съм знаел нищо за това.

— Саша, трябва да се обадиш на Томилина и да й се извиниш — заяви моята бивша съпруга.

— Защо? Да не би аз да съм писал тази статия?

— Ти се държа така, че даде повод да бъде написан този отвратителен пасквил. Трябваше ти скандалче — получи си го. Какво си мислиш — че съм сляпа и нищо не виждам? Откак загинаха Витя и Оксана, ти стана сякаш друг човек. Мислех, че смъртта им ти е подействала така, но сега разбирам, че просто не си можел да се справиш с личния си живот. Добре де, това са си твои проблеми, но какво общо имат с тях хората, които каниш за предаването? Защо те трябва да страдат, задето в душата ти е хаос? Хванал си си любовница, тя чака дете от теб, решил си да се разведеш с мен — а в резултат една достойна и талантлива жена получава такава храчка в лицето. Не те ли е срам?