Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Младата англичанка? За това ли е всичко?
Алон бавно поклати глава, сякаш бе разочарован от отговора му.
— Хайде, Павел — каза той. — Със сигурност можеш да се справиш и по-добре. Ти си я отвлякъл на крайбрежния път край Калви няколко часа след като си обядвал с нея в „Ле Палмие“. Марсилският гангстер Марсел Лакроа ви е откарал до континента, където си я предал да я пази друг марсилски гангстер на име Рене Бросар. После, след като прибра десет милиона евро откуп от британския премиер, ти я остави в багажника на една кола на плажа в Одресел и драсна клечката.
— Не е зле, Алон.
— Всъщност не беше толкова трудно. Ти остави достатъчно улики за проследяване. Но ти това и целеше. Искаше да изглежда, че отвличането и убийството на Маделин са дело на френски престъпници. Но допусна една грешка, Павел. Трябваше да ме послушаш, когато те предупредих да не я нараняваш. Казах ти точно какво ще се случи, ако го направиш. Казах ти, че ще те намеря и ще те убия.
— Тогава защо не го направи? Защо изложи хората си на риск, като ме отвлече и ме доведе тук?
— Ние не те отвлякохме, Павел. Ние те заловихме. И те доведохме тук, защото въпреки настоящото ти положение, това е щастливият ти ден. Ще ти дам нещо, което не се случва често в нашия бизнес. Ще ти дам втори шанс.
— Какво трябва да направя за този втори шанс?
— Да отговориш на няколко въпроса, да приведеш в порядък някои неща.
— Това ли е всичко?
Алон кимна утвърдително.
— А след това?
— Ще бъдеш свободен да си отидеш.
— Къде? — попита сериозно Жиров.
— Да се върнеш във „Волгатек“. Да се върнеш в СВР. Обратно на скалата, изпод която си изпълзял.
Жиров се усмихна снизходително.
— И според теб какво ще се случи с мен, когато се върна в Ясенево, след като отговоря на твоите въпроси и приведа в порядък някои неща?
— Предполагам, че ще ти бъде наложена высшая мера — отговори Габриел. — Най-тежкото наказание.
Руснакът кимна в израз на възхищение.
— Знаеш много за моята служба — каза той.
— Не по мое желание — отвърна Габриел. — И за да бъда напълно искрен с теб, Павел, изобщо не ме е грижа какво ще прави с теб твоята служба.
— А трябва — каза Жиров със същата снизходителна усмивка. — Виждаш ли, Алон, това, което ми предлагаш, е избор между една или друга смърт.
— Предлагам ти възможност да видиш още един руски изгрев, Павел. И не се притеснявай — добави Алон. — Ще се погрижа да имаш достатъчно време в някое приятно и спокойно място, за да измислиш някоя добра история, която да разкажеш на господарите си в СВР. Нещо ми подсказва, че ще се оправиш в крайна сметка.
— А ако откажа?
— Тогава лично ще ти пусна един куршум в тила заради убийството на Маделин.
— Трябва ми малко време да помисля.
Алон залепи отново лентите тиксо върху очите и устата му.
— Имаш пет минути.
Както се оказа, изтекоха десет минути, преди Михаил, Яков и Одед да доведат Жиров от противоатомното убежище в трапезарията, където го завързаха здраво за един масивен стол. Габриел седеше точно отсреща, зад него стоеше Йоси, вперил поглед в екрана на поставената върху триножник видеокамера. След като направи малка корекция на ъгъла на снимане, Йоси кимна на Михаил, който отлепи тиксото от очите и устата на Павел. Руснакът примигна бързо няколко пъти. После очите му бавно обходиха стаята, запомняйки всяко лице, всеки детайл, преди най-накрая да се спрат на снимката, която държеше Алон. На нея се виждаше Жиров, който изглеждаше много по-различно, отколкото в момента, по време на обяда с Маделин Харт в ресторант „Ле Палмие“ в Калви.
— Как се запозна с нея? — попита Габриел.
— С кого да се запозная? — отвърна Павел.
Алон постави снимката на масата и каза на Йоси да изключи камерата.
Те го отвързаха от стола, вързаха китките му с дълго въже и го изведоха навън до брега на езерото. Там в тъмнината се простираше около петнайсетметров док, а в края му се виждаше участък вода, която още не бе замръзнала. Жиров цопна в нея недодялано, както здраво овързан човек е принуден да направи, когато е хвърлен от трима ядосани мъже.
— Знаеш ли колко време може да се оцелее в такава ледена вода? — попита Келър.
— След две минути ще започне да губи ориентация и ще настъпи скованост на мускулите. След около петнайсет има голяма вероятност да загуби съзнание.
— Ако преди това не се удави.
— Винаги съществува и тази възможност — каза Габриел.
Известно време Кристофър наблюдава мълчаливо мятащия се мъж.