Кубинската афера

Как е могла да обича човек, който използва такива адвокатски думички?!

— Джак каза ли ти, че се опасявам полицията да не ме свърже с „Голямата риба“?

Той впери очи в мене.

— Да, и се погрижихме никой от другите риболовци да не споменава пред никого, че „Голямата риба“ се е казвала „Мейн“. И помолихме всички екипажи да ни предупредят, ако някой разпитва за това.

— Добре. — Браво на Джак, че се беше сетил. Всъщност и той имаше сериозна мотивация — парите и собственото му оцеляване. Парите бяха отпаднали, ама и оцеляването стигаше. — Наясно си, че полицията в Хавана може току — що да е направила връзката и в момента да се обажда на ченгетата в Кайо Гилермо.

Фелипе нямаше какво да ми отговори, обаче ми се стори, че едва забележимо пребледнява.

— Трябва също да ти кажа, ако Джак вече не го е направил, че със Сара попаднахме във вниманието на полицията в Хавана.

Той кимна. Джак явно го беше осведомил.

— И след нашето изчезване от екскурзионната група най-вероятно ни търсят. А и буикът вече може да е обявен за издирване. Тъй че, ако има начин да ускорим отплаването, предлагам да го направим.

Фелипе отново кимна.

— Ами… пак ще погледна таблицата… но…

— На пристанището има ли обществен телефон, от който да се обадиш?

— Да…

Настъпваше моментът да се отърва от него.

— Добре, тогава веднага се върни на яхтата, разкажи всичко на Джак, после остави на рецепцията на „Мелия“ съобщение за Джонатан Милс. Това съм аз. В съобщението ми определи среща в „Сол Клуб“ по което време смяташ, че можеш да закараш „Мейн“ в мангровото блато. Гледай да е към десет. Имаш дълбокомер. Ако случайно ви е задържала полицията, използвай израза „задаваща се буря“. Междувременно колкото може по-скоро изведи яхтата от пристанището. Ако видиш полицейски коли на кея, спокойно може да приемеш, че търсят тебе. В такъв случай моментално си домъкни задника пак тук и ще се опитаме да се върнем с буика по морската магистрала. — Прибавих: — И гледай Джак също да си домъкне задника. — Инструкциите ми бяха толкова вледеняващи, че сам се уплаших.

Фелипе пребледня още повече и кимна.

— Ако не те видя или не получа съобщение от теб до двайсет минути, максимум, ще приема, че полицията те е арестувала, и със Сара ще потеглим за морската магистрала. А вие с Джак ще трябва да се държите геройски на разпита, за да ни дадете време да стигнем до вътрешността на Куба. — Вперих очи в него. — Разбра ли?

Той като че ли се беше изключил, но после ме погледна и каза:

— Може би всички трябва да се качим на яхтата още сега. Сигурно ще успея да ви вкарам без…

— Наистина не бива да имаме вземане — даване с властите, Фелипе. Има вероятност да ни издирват — и нас, и колата. — Напомних му: — Не можем да допуснем граничарите да проверят товара ни.

— Зарежете го.

— Няма да го зарежем! — отсече Сара.

Изправих се.

— Време е да вървим. Ще се видим с теб по-късно. — И прибавих: — Vaya con Dios.

Той също стана и погледите ни се срещнаха. Определено разбираше, че в Куба няма да прави секс с гаджето си, и ми се струваше, че знае защо — явно не по причините, които му бях изложил.