Сребърна приказка

Панов Манделщам идваше към нас с другия кръг. Но аз не исках да отивам с другия кръг. Исках да се скрия под масата и да си стоя там. Но панова Манделщам ни повика; тя искаше да отидем и да помогнем да се направят тези кръгове, а мен ме беше страх и не исках да отивам, но Ванда стана и отиде, а аз не можех да я оставя сама, затова когато панов Манделщам ми подаде ръка, я хванах, дадох моята на Сергей и ние също започнахме да танцуваме.

Всички в къщата танцуваха с изключение на Старик и Мирием. Но кръговете продължаваха да се движат и панова Манделщам подаде ръка на Мирием. Аз не исках това да става. Не исках да танцувам с краля на Старик и неговата кралица, нищо че е дъщеря на панова Манделщам. Но тя й подаде ръка и Мирием я хвана, после стана, кръгът я повлече, но кралят на Старик не пускаше ръката й. И той стана и отиде да танцува с нея.

Нещо странно се случи, когато той започна да танцува. Бяхме в два кръга, но по някакъв начин, когато той се включи, остана само един кръг с всички нас в него и аз държах ръката на Ванда, въпреки че никога нямаше да пусна ръката на панов Манделщам. И докато минавахме покрай тях, всички стари хора вън от кръга започнаха да се включват и танцуваха, нищо че бяха стари, танцуваха и децата, макар някои от тях да не бяха достатъчно високи, за да стигнат до ръцете ни от земята.

И имаше място за всички, нищо че преди беше претъпкано с хора. Вече не бяхме вътре. Над главите ни нямаше таван. Бяхме навън на снежна поляна с бели дървета около нас, които бяха точно като дървото на мама, а големият кръг небе над главите ни беше сив и не знаехме дали е ден или нощ. Бях толкова зает с танцуването, че не ми оставаше време да се страхувам или да ми е студено. Не знаех нито танца, нито песента, но това нямаше значение, защото всички в кръга ми помагаха и ме водеха, имаше значение само, че бяхме решили да сме тук.

Младоженката и младоженецът все още седяха на столовете в средата на кръга и здраво стискаха ръце. Ние танцувахме напред към тях, после отстъпвахме назад, после някои мъже излязоха от кръга, но не за да спрат да танцуват. Те излязоха напред, наведоха се и хванаха столовете и ги вдигнаха с младоженката и младоженеца на тях и ги понесоха заедно, повдигаха ги нагоре и ги сваляха надолу, като все още пееха песента. Всичко беше толкова голямо и шумно, че наистина надмина чукането по вратата на Старик. Беше толкова силно, че постоянно ме разтърсваше, но не ме плашеше, както шумът ме беше изплашил по-рано. Нямах нищо против да го усещам вътре в себе си. То беше сякаш сърцето ми биеше в такт с него и не можех да дишам, но бях щастлив. Всичко танцуваше. Дърветата също танцуваха, клоните им се люлееха, а листата им издаваха звук, който приличаше на пеене.